URUHA - Personal Interview 2009

Sayakashi:  Едно малко пояснение - говорят за DIM, интервюто е от 2009 год. Не помня откъде точно е материалът, но няма значение.
Приятно четене :) 

Относно насоката на този разговор, след като звукът ще бъде главната ни тема, що се отнася до личните неща, мисля, че някъде се спомена за мисловната (душевната) страна на работата по записите.

Uruha: Душевната страна... хмм, относно свиренето, винаги се стремя да достигна до тази степен на водеща позиция, но с емоционалната част, множество неща се отразяват, имах чувството, че сме способни да го направим в този албум и се чудех дали умело сме постигнали това. Този път възникна и проблема да направим албум за толкова кратко време, по-малко от обикновено, и смятам, че се получи заедно с нещата, които отразява.

Преди предишния албум бяхте на турне, изглежда като причина за този албум сега. Разбира се, след този албум, чувствате ли се готови за турне с новия материал?


Uruha: Хмм, след  като мислех за концерта, имах това усещане. Когато получавах стимул от различни неща, беше естествено да си помисля „Ако правим албум, нека да е такъв”.
Като всеки път, но този път след 2 години, нещата, които изникнаха от предишния албум, и нещата, които искахме да направим сега, бяха различни. Затова усещането от сорта на „Искам да покажа това сега” се появи.

След 2 годишен интервал, дори ако основните вкусове и предпочитания останат непроменени, със сигурност различни стимули са се появили и сега си достигнал до точката, където искаш да представиш натрупаните неща.

Uruha: Точно така! Защото преди този 3-ти албум, хората слушаха старите ни неща и бих казал, че се почувствахме сякаш трябва да съберем материал за нов. „Искам да чуя нови неща, колкото се може по-бързо” – това беше чувството. Не че изключихме по-старото звучене, но просто искахме да се получи нещо като „Нека бъде така сега” и искахме това чувство бързо да вземе форма. Всъщност, отне ми време да събера всичко. *смее се* Сега е готово и искаме бързо да продължим и да имаме турне. *смее се*

Ще бъде концерт с развитие (с новости, напредък) 


Uruha: Разбира се! Всъщност, откакто бандата прави концерти, те (концертите) винаги са били център  на вниманието ни. За да бъда искрен, не можем просто да се концентрираме върху един албум, който сме направили за една година. Не е само албумът, ако не бяхме пуснали  3 сингъла, щеше да ни е нужно доста време за записи, подбор и др... просто защото не трябва да правиш музика по един и същ начин през цялото време. Този път обмислихме предните албуми по време на концертите и почувствахме нужда от промяна. Изпитвахме напиращ копнеж от сорта на - „Следващият албум, нека да го направим по този начин...” и мисля, че това се получи добре от гледна точка на свиренето и от емоционална гледна точка.

Разбирам. Какво беше най-силното чувство в теб, което включи?

Uruha: Докато творяхме албума този път, най-силното чувство, как да кажа, не мога дори да го опиша с думи, но исках да изразя фраза, която да има триизмерно чувство. По време на концертите, имаше моменти, в които си мислех, че някои части са еднообразни и през цялото време на концерта си мислех, че искам да направя нещата по-триизмерни в следващия албум. Особено с моето свирене, мислех си за пълна промяна на чувството при концерт и го приех. По този начин си мислех дали концерта не се е получил особено приятен. „О, днес беше върха!” – такова чувство беше *смее се*

Разбирам. Имаше ли полза?

Uruha: Да. Всъщност, исках да направя всичко както трябва по време на записите, но нещата са различни по време на концерт и се чудех дали е възможно да вкарам това чувство. Но времето, с което разполагахме до концерта беше около един месец. Междувременно се включиха и други неща в програмата, различни от работата по записването, така че нямаше как да се концентрираме само върху записите. Макар и да беше след 2 години, времето прекарано за работата по звука отне около месец *смее се*. Имаше напрежение, но по един или друг начин нямахме много време за губене, беше трудно. Относно моят начин за композиране на песни - отне ми доста време. Дори след като се настроих да пиша песните, не бях достатъчно задълбочен в тях и ги зарязах. Започнах всичко отначало. Затова ми отне толкова много време.

Почти до последния момент си се концентрирал и си взимал решения. Това е като фиксидея, нали? Между другото, цялостното композиране е направено от бандата, но кои песни са твое дело?


Uruha: 13STAIRS[-]1 и  DIM SCENE.

Страхотно. Това са двете ми любими песни. В 13STAIRS[-]1, звукът на китарите и самата композиция са най-добри и ги харесвам, сякаш декорират втората част на албума. Това е от типа песни, чиито присъствие се усеща от само себе си.
При DIM SCENE, звукът събужда емоциите по същия начин. Такава тъга.... особено в интрото.

Uruha: Да, интрото отговаря на тъгата. Когато започнах тази песен, в началото имаше едно такова чувство за скръб, което исках да изразя, но точно преди записа. Помислих си дали да не го направя още по-тежко, но го смених в последния момент.

Чистият звук от китарата е най-тъжен, нали?


Uruha: Бях завладян до такава степен. Нямах времето, но изобщо не съм си помислял да се откажа. Бях притеснен до последния момент. Обмислях да променя някои неща, но когато стигнах до момента, когато я усетих (пълната скръб),  тогава бях много щастлив.