Reita: Започнах да се занимавам с басове през третата ми година в прогимназията. Първо бях пробвал китара още втората година и беше акустична (смее се). Започнах, защото си мислех, че би било добре да знам как се свири на китара. Нямах нито един познат, който да знаеше как, затова си купих една възможно най-скоро. След това видях LUNA SEA по телевизията. Доста ми подейства и си помислих: „ Трябва да се включа в някоя банда. Не е сега времето да си купувам акустична китара” (смее се) … И тогава си купих електрическа.
-Но скоро след това премина към баса нали?
Reita: Да. Започнах да свиря на бас китара след като китарата започна да ме отегчава (смее се). Тъй като не познавах никой, който свири на китара, нямаше как да задобрея. Тогава всички започнаха да си купуват китари, включително и Uruha. Тогава той ми каза, че щял да участва във фестивала на изкуството и иска да вземе назаем усилвателя ми. През времето, когато той беше у него, електрическата китара ми омръзна. Не можех да направя нищо, освен онзи гаден "pekepeke" звук. [никаква идея какъв е този звук… О.о] (смее се). Не се усъвършенствах особено и ми доскуча…и спрях. Но исках да съм в банда. По това време, дори когато слушах разни дискове…не можех да разпозная звука на бас китарите, така че не знаех коя част искам да свиря. Тогава си помислих: „Мога да го направя дори и да не репетирам!” и избрах баса (смее се). Причината да започна да свиря на баса е доста объркана (смее се).
-Не, мисля, че си е добре (смее се). Създаде ли група веднага след това?
Reita: Първо бяхме аз, Uruha и един друг приятел, който свиреше на китара. Пускахме някой диск, надувахме усилвателите и записвахме на касетки (смее се). Имах също и един приятел, който беше доста добър в пеенето, затова след като започнахме да го използвахме като вокалист, правихме същото с касетите...Както и да е, беше забавно, а и беше в периода до гимназията (смее се). Тогава намерихме и барабанист. В края на първата година вече свирехме и по публични места. Бандата се разпадна преди да се дипломираме, но след това с Uruha продължихме. По едно време нямахме барабанист, затова наживо свирехме със специално устройство за ритъм. Наскоро отидох у един приятел, който имаше DVD от тези времена и го гледахме...беше мъчително (смее се). Първо, там нямаше никого. Не повече от 5 човека, дори те си говореха помежду си и т.н. Няма значение, важното е, че свирехме възможно най-добре. По това време срещнах Ruki...той беше барабанист, но решихме да сме в една група. Когато групата имаше концерти, около 80 човека се появяваха в добрия случай. Впоследствие се случиха много неща и групата се раздели. Така за следващата група Ruki беше задобрял в пеенето и стана вокалист, а ние намерихме нов барабанист. И той докара Aoi със себе си. Това се случи в началото на 2002-ра.
- "Раждането" на The GazettE... Какви бяхте по онова време?
Reita: По-различни от сега, придържахме се към тичичния японски образ. Обичахме да използваме kanji за всичко, но откакто започнахме с концертите..искахме нещо различно, нещо по-мъжкарско и така започнахме постепенно да се променяме. Една година по-късно барабанистът ни обяви, че напуска, но Ruki беше завързал контакт с Kai, така че оттогава сме в такъв състав.
- По онова време каква си мислеше, че е частта на басиста?
Reita: Мислех си, че трябва да се изявяват отпред по-често (смее се). Мислех си, че трябва да се движа често напред-назад докато свирех. Исках хората да си мислят: "Уау, този басист наистина се движи много..". Нищо свързано с желание да подкрепям групата (смее се). Все пак всички бяхме така. Никой не мислеше, че трябва един от нас да седи по-отзад (като фон) в името на бандата (смее се).
-Има много групи, които са мислили точно като вас, но през 2003-та започнахте да се развивате все повече и повече. Какво си мислеше тогава?
Reita: Бяхме подписали с компания и се появявахме по кориците на различни списания, имахме концерти по същото време и така повече хора разбраха за нас. Пролетта на 2003та имахме турне. На първия ден, 9ти март, имаше около 90 човека, но на финала, 6ти май, имаше около 280. Същия ден обмисляхме идеята за концерт на 16ти януари 2004-та (Shibuya). Мениджърът ни каза: " Ако така продължава, до януари ще се съберат 1,800 души". Като го чух настръхнах, но не мислех, че може да стане. Помислих си: " Да бе, сигурно няма да се случи.." (смее се). На този етап 280 души бяха като чудо (смее се).
- Дори и да не е чудо, 1,800 човека са почти 6 пъти повече.
Reita: Да. След като започнахме да обсъждаме това не сме имали самостоятелни турнета. Само с още някоя група или свирейки по разни събития. Също така започнахме да пътуваме повече. Лятото се решихме да се заемем със приготовленията около Shibuya. Не сме си представяли, че може да е пълно, но като надникнах- определено беше. В този ден бях изключително нервен, краката ми трепереха. Но изпитах чувството да свиря на голяма сцена..и колко хубаво беше.. (смее се). Помислих си, че ще променим малко света. Но тогава мислех, че са ни докарали там, а не, че сами сме отишли [не те са поели инициативата]. Заради това се зароди едно "пламъче" в групата. В крайна сметка всичко потръгна добре. След това, през април 2004та, стартирахме първото си самостоятелно турне и имахме възможност да покажем по-добро качество. По това време разбрах и какво прави басиста. Първото място беше Fukuoka, мениджърът ни беше ядосан и заяви: " Няма ли нещо различно?". Не помня какво беше казал на другите, но на мен ми каза, че съм стоял прекалено напред (на сцената). Първата ми реакция беше " Какво?!", но след известно време схванах. никой не ми го беше казвал досега и не знаех, че трябва, но реших да стоя малко по-назад.
- Предполагам, че си получил някои мъдри съвети в подходящото време. Ако има песен, която свързваш с превратен момент за онова време, коя би била тя?
Reita: Може би [DIS]. Когато започнахме да се стремим към по-добро настроение това беше първата песен, която написахме. Изпълнението на тази песен наживо подобри и качеството на музиката ни. Това е причината да избера тази песен.
- Мисля, че когато издадохте албума NIL през 2006та, се променихте най-много.
Reita: Вярно е. Дотогава използвахме повече B tuning [за китари със 7 струни], но причината беше от преди това. Присъединихме се към PS Company и издадохме няколко CD-та едно след друго за 3 месеца (след май 2003та). В деня преди да се заемем със записа на "Akuyuukai" се събрахме в дома на Uruha и започнахме да дискутираме: "Защо не запишем това някъде?", "Утре защо не направим това?" и т.н. (смее се). Нещата започнаха да се променят след това. Мисля, че подобряването на звука създаде сегашните The GazettE.
- Музиката ви е по-тежка, външния ви вид се промени.. Различни сте, това е в стила на The GazettE.
Reita: Да, предполагам, че е защото не сме толкова "мъжкарски". "Готини" има много значения, така че искаме да покажем всичките. Винаги сме правели това, което искаме и ни харесва. Не е имало нищо от сорта на "Тази песен не е в стила на The GazettE"..винаги се придържаме към песните, които се харесват и звучат добре. Музиката се раздвижи след като започнахме да използваме различни методи. Мисля, че в бъдещето ще показваме още наши страни.
-След като набрахте още повече популярност имахте и концерт в Budokan на 7ми май, 2006та.
Reita: Да, когато започнахме да го обсъждаме, си казах: "Най-сетне стигнахме до тук".
- Когато чу за Budokan, мислеше ли, като басист, за хубавите моменти, което ще изживеете?
Reita: Ами, доста го обсъждахме..докато бяхме на яхтата повреме на турнето ни (смее се). Плюс това, водата беше доста бурна, така че морската болест се обади (смее се). Решихме, че ако искаме нещо да се получи, трябва всичко да се изпипа на момента. Тогава събрахме екипа и обменяхме идеи. Стигна се до идея за Shibuya и 2 концерта в 2 поредни дни. Помислих си: "Какво пък, хайде!". И без това ми се повдигаше от тази морска болест...(смее се). Единственото, което исках, беше да си легна и да заспя, така че се съгласих. След това беше решено. (смее се)
- Значи океана е помогнал за развитието на The GazettE (смее се). Как беше като се качихте на сцената (в Budokan)?
Reita: Преди Budokan имахме поредица от концерти (34) Много се бе случио там. Искахме да дадем нещо повече на феновете, излизахме на бис, но 2 пъти не го направихме. Започват да се превръщат в нещо задължително нали? По едно време се замислихме какво беше това, не звучеше като бис. Ние искаме да разгорещим публиката още по време на главната част, а след това, когато сме на бис, да вдигнем настроението още малко. За да се разбере това..решихме да не излизаме повторно. Почти съм сигурен, че става дума за концерта в Kumamoto. Разбира се знам, че имаше хора, които наистина искаха да ни видят на бис, но според нас ако не се заформи една голяма вълна след това, просто не го чувстваме като наш концерт. Колкото и да ни беше гадно, не го направихме. След това прочетохме мнения от сорта на: "За кои се мислите?" или "Не се дръжте с нас така!"... Аз продължавам да мисля, че решението ни беше правилно, въпреки всичко. Края на това турне дойде, а Budokan е наистина важен концерт. Феновете естествено не бяха съгласни със станалото, имаше яд и ъга. Смятам този концерт за "финала" на тези преживявания. Мисля, че направи силно впечатление на всички.
- В края всички членове започнахте да плачете нали?
Reita: Да. Беше наистина изненадващо...стигайки до края на концерта, въздействието му върху всички просто "преля" и никой от нас не знаеше, че нещо такова ще се случи. В този момент вече плачех. Просто видях лицата на екипа и на секундата започнах да плача. Будокан ми направи най-голямо впечатление по много начини. Бях най-нервен в Shibuya АХ, а Budokan ми направи най-силно впечатление. За Budokan имах чувството, че сме стигнали дотам сами. Не бяхме заведени там, сами бяхме успели. Затова исках да стана по-близък с феновете и да се разбираме помежду си по-добре. Тези чувства станаха дори по-силни.
- Мисля, че точно заради това поведение, Gazette имат страхотни фенове. После- през 2007, тя се превърна в "чудовищна" група. Можеш ли да ни кажеш какво означава Gazette за теб?
Reita: Ами... 99% от мен e the Gazette. Ако не бяха, мисля, че дори характерът ми би бил различен. Предполагам, че ако the Gazette не съществуваше, сегашното ми Аз също не би съществувало. Наистина я обичам... това е групата, с която бих искал да продължа в живота си. Това е моята работа, забавление и интереси. Всичко от мен е в това. Така че за мен, Gazette е начин на живот. Мисля, че това е най-благословената група в света. Нашите членове, фенове и екип ме карат да мисля така. Като цяло около нас няма лоши хора, само наистина страхотни. Мисля, че сме израснали в тази чудесна околна среда. И заради това искаме хората да мислят: 'Определено ще следя/последвам тези момчета!' Трябва да станем нещо, което може да дърпа напред феновете и екипа... така мисля. Затова искам феновете и екипът да ни разбират дори по-добре.
- Мисля, че искаш феновете и екипът да ви рабират по-добре, защото всички са на равни позиции. Защото не гледаш отвисоко никого, а чувстваш дълбока привързаност към феновете и екипа.
Reita: Така е. Но ако са общо 100% бих искал да разбират около 50% (смее се). Не искам всичките 100 да бъдат разбрани. 50 са достатъчно. Не е нужно останалите 50 да бъдат разбрани, и всъщност мисля, че е по-добре, че не са (смее се). От гледна точка на феновете, има много хора, които биха искали да знаят всичко. Всичко, за това какво мислят и какво правят Gazette. Но не мисля, че това е правилно. Да казваш всичко, което мислиш, и да казваш на любимия човек 'Обичам те' всеки ден е нещо, което правят южняците (смее се). Японците не говорят за такива неща по същия начин. И нещата са трудни, за да бъдат изразени с думи. Не можеш да чувстваш с думи, така че всичко е наред. Не искам да бъда разбран погрешно. Винаги, когато съм (бил разбиран погрешно), искам да кажа 'Не това имах предвид!', но не съм добър в изразяването на нещата с думи и не мога да го кажа както трябва. Така че истинското ни намерение се намира в действията ни в последно време, музиката ни, живота ни и това, за което говорим в списанията. Извън това, мисля, че ако може половината от нас да бъде разбрана, би било страхотно.
- Мисля, че това е добре. И така, шест години след сформирането на групата, каква е твоята представа за идеален басист?
Reita: Мисля, че басът е инструмент за всички цели. Създава ритъм, но може също да свири мелодията. Басистът може да има предна позиция, или да е по-назад. Мисля, че това е най-променливата позиция. Ако ставаше въпрос за футбол, басистът би бил полузащитник- спасяват, атакуват още от средата на терена.. в такъв смисъл. Когато го погледна от тази страна, разбирам, че на сегашното ни турне има още повече неща, които мога да правя.
- Значи напълно различно от началото, когато беше "Колко много се отличаваш" ?
Reita: Така е. Въпреки това мисля, че няма проблем, ако се отличаваш и отзад. Така че няма много смисъл в това да си отпред. Искам да мога да кажа 'Въпреки че стоя отзад, аз съм отпред!' Не искам да чувствам реално разстояние. Поради тази причина след концерт аз първи напускам сцената. Загърбвам чувствата си. Ако не го правех, щях да искам да остана там завинаги. Ако не си тръгна веднага след песента, кой знае колко дни ще прекарам там...Това е крайност (смее се).
- Ти си от типа хора, които искат да бъдат разбрани правилно, а не погрешно, но не искат да обяснят всичко от А до Я. Типът 'Съди по действията ми'.
Reita: Да. Ако се опитам да го обясня, няма... или по-скоро, зависейки от това какво казвам, ще има повечи хора, които ще ме разберат погрешно и нещата ще продължават да се въртят в кръг. Така че в края, това, което искам да кажа, става дори по-трудно за разбиране (смее се). Знам, че има хора, които си мислят 'Просто го кажи', но аз ще кажа само това, което е нужно.
- Разбирам. Много твои мечти са се сбъднали с the Gazette, но каква е мечтата ти сега?
Reita: Мечтата ми... ако започна да обяснявам няма да има край, но предполагам , че ако става въпрос за мечта относно близкото бъдеще, целта ми е Tokyo Dome. Това е относно места за концерти. За това искам да спечеля още повече приятели. Вместо да продадем 100 000 CD-та и на концерт да дойдат 10 000 души, аз бих искал да продадем 50 000 CD-та и тези 50 000 човека да дойдат. Искам да сме такава група. Няма нужда Gazette да e група, за която всички знаят. Когато надзърна иззад завесите, да видя толкова много приятели...такъв искам да бъда.
