The Gazette - Neo Genesis Vol. 21

- Споделете първото си впечатление за човека, който седи до вас.

Добре, започваме с Aoi. До него седи Kai.

Aoi: Защо аз трябва да започна пръв? *смее се* Когато за първи път срещнах Kai.....

Ruki: Си помисли, че е скелет?

Reita: Kai, защо това те кара да се чувстваш неудобно?

Aoi: Когато за първи път се срещнахме му дадох диск с една от песните на the Gazette по онова време. Тогава той направи физиономия от сорта на „Това беше неочаквано” и си тръгна сякаш го е откраднал.

Kai: Не съм направил това *смее се*

Aoi: Направи го! И когато попитах „Kai, ще се присъединиш към нас, нали?” изражението му беше сякаш „Не, още го обмислям”

Reita: Сякаш беше притиснат от други групи. *смее се*

- Значи първото ти впечатление не е било много хубаво?

Aoi: Всъщност нямах такова. Ruki го доведе, но това не помогна особено.

- *смее се* Така, до Kai седи Ruki

Kai: Ruki беше много мил!

Ruki: Какво съм направил?

Kai: Въпреки, че не си бяхме говорили толкова много, ти ми даде верига за портфейла.

Ruki: Ахх, дадох ти. Значи всичко е, защото съм ти дал нещо?

- А какво е първото впечатление на Ruki за Uruha?

Ruki: Когато за първи път се срещнахме той беше на сцената с грим, така че ми направи впечатление, че лицето му беше абсолютно бяло и имаше широк гръб. Е, имаше вид на по-голям брат. Дори колата му беше така.

Uruha: Хахаха

Ruki: Но изглеждаше доста добър и аз си мислех „Не съм сигурен....” С този грим върху себе си не мислех, че може да бъде нормален, но успяхме да проведем нормален разговор.

- Значи е бил различен от този образ. Добре, до Uruha седи Reita.

Aoi: Чакайте малко. Първото ви впечатление би трябвало да е било доста отдавна.

Reita: Да, по това време бандата нямаше нищо общо.

Uruha: Беше в основното училище. Първото ми впечатление беше, че той е като маймунка. Беше малък и мургав.

Reita: Имах тен.

Uruha: Той беше доста пъргав и изразяваше нещата с цялото си тяло.

Reita: Като Окамура (Ninety nine), нали?

Uruha: Да, да. Като клоун.

- *смее се* Добре, Reita, какво беше първото ти впечатление за Aoi?

Reita: Ние се срещнахме след Новогодишните празници.

Ruki: Спомням си това.

Aoi: Ти не трябва да говориш! *смее се*

Reita: Мисля, че носеше червено-бял пуловер?

Ruki: Да, и имаше елен на него.

Aoi: Защото беше зима!

Reita: И когато се срещнахме отново, ти носеше кожено палто.

Ruki: Беше дълго палто, нали?

Reita: Да. Помислих си „По дяволите, този човек има готини дрехи” *смее се*

- Разкошно чувство...

Aoi: Не, не мисля, че е разкошно...

Reita: Цените им бяха разумни *смее се*

- Моля, разкажете за личния характер на човека, който седи от лявата ви страна. Ще започнем с Aoi.

Aoi: Защо винаги аз? *смее се* Хмм, Reita е забавен по природа. Когато започнем концерт, той винаги създава атмосферата.

Reita: Разбира се!

Aoi: Той е срамежлив и се опитва да бъде хладнокръвен.

- *смее се* А какво мисли Reita за Uruha?

Reita: Той няма никаква представа за време. Не мисля, че е чувал за фразата „Времето е пари!” Предполагам, че върви със свое собствено темпо в своя собствен свят. Днес беше по същия начин (той закъсня)....

Uruha: Чакай, ядосан ли си ?

Reita: Не, просто казвам колко далеч си в друго измерение. Но, той е добро момче!

*Всички се смеят*

- Сега Uruha за Ruki

Uruha: Той е глупав. Не тъп, а глупав (от сорта на скучен, не си мислете нещо лошо). Разликата е в това, че той е специалист в неговата сфера, но за всичко останало....

Ruki: Това не е ли същото като тъп?

Uruha: Всъщност, той е добро момче!

- Сега Ruki за Kai

Ruki: Не познавам неговата същност много добре, но главно, той има добри маниери. Въпреки, че напоследък се чудя дали неговата истинска същност не е скрита някъде зад това.

Всички: Хахаха!

Ruki: Мисля, че той е доста нервен човек. Притеснява се прекалено много и става нервен.

- Добре, сега Kai за Aoi

Kai: Той е много методичен. Особено за поддържането на чистота.

Aoi: Това не е вярно. Стаята ми е мръсна/разхвърляна.

Kai: Не, ти забелязваш и най-малките детайли. Като например: когато правя нещо започвам да почиствам, защото си мисля „Aoi ще се ядоса”

- Какви сериали или филми сте гледали напоследък?

Reita: Един чуждестранен сериал „Lost”. Гледах само първия сезон.

Ruki: Какво?

Reita: Хората са въвлечени в някакъв пъзел. И (ние, зрителите) искаме да знаем защо нещата са се случили по този начин.

Kai: Но ти не искаше да го гледаш.

Reita: Не исках да гледам сериали, които продължават толкова дълго. Но си помислих, дали това не беше интересното в тях? И наистина беше с „Lost” и „Prison Break”

Ruki: Аз харесвам „Prison Break”. И аз не исках да гледам толкова дълго продължаващи сериали. Помислих си „Спри се вече!” Толкова е дълъг и имаше и продължения, но когато го загледах в момента в който всички го гледаха напълно се пристрастих. Когато работата привършеше си отивах вкъщи и го гледах вместо да си легна, а след това отивах на работа на следващия ден. Не го смятам за сериал, а за огромен филм.

Uruha: „Blood Diamond".

- Дикаприо участваше в този, нали?

Uruha: Гледах го, защото сестра ми го препоръча.

Reita: Не е ли странно за теб да слушаш сестра си?

Uruha: Каза ми за него след като имахме малко работа с едни бижута. Помислих си, че ме разиграва, но филмът беше наистина добър. Накара ме да се замисля.

Kai: Аз гледах "The Prestige". Обичам филми с неочакван обрат и наистина очаквах този с нетърпение, но явно го чаках прекалено много и накрая бях разочарован.

Aoi: Аз... не съм гледал.

- Моля, разкажете ни за родното си място.

Ruki: Въздухът е хубав и няма много хора.

Reita: Открито е и има множество оризови полета.

Uruha: Паркингът е голям.

- Ами Мие?

Aoi: Гледката е красива. Дори беше на корицата на списание скоро.

Kai: Макар, че е Токио, има огромен храм наблизо и там беше училището ми.

Aoi: Като религиозно училище??

Ruki: Къде по дяволите си живял??

- Как се събуждате сутрин?

Ruki: Мениджърът ми се обажда по телефона.

Aoi: Мениджърът се обажда и ми казва: „Тук съм”

Reita: И аз се събуждам така.

Ruki: Макар, че днес мениджърът беше там след като ми се обади, заспах отново. След това дойде водопроводчикът и се събудих отново, беше минал час. Казах си „По дяволите!”, но когато погледнах към телефона си никой не беше звънял, а като се обадих, той не ми вдигна. Приготвих се и когато излязох, той беше отвън и беше заспал.

Всички: Хахахаха!

Reita: Невероятно!

- Ами ти, Uruha?

Uruha: С изгрева.

Reita: Ти си такъв лъжец! *смее се*

Uruha: Слънчевата светлина е доста силна.

- *смее се* Ами ти, Kai?

Kai: Вибрация

Всички: Какво? *смеят се*

Kai: Осъзнах, че вместо аларма е по-добре да използвам вибрация.

Aoi: Така значи...

- Какво правите като сте депресирани?

Reita: Спя!

Ruki&Kai: Аз също.

Aoi: Спя докато не мога повече.

Reita: Като се събудя се чувствам добре отново.

Uruha: Аз пия... след това ставам буен и си лягам да спя.

- Какви емотиконки използвате при писането на съобщения?

Aoi: Аз не използвам

Ruki: Сияещото

Uruha: Използвам най-много това, което изглежда сякаш изпуска дим.

Reita: Ах, и аз! Използвам го след като кажа нещо от сорта на: „Изморен съм” и не искам да използвам тъжно личице или потящото се.

Aoi: На кого пращаш подобно съобщение?

Ruki: Аз получих едно.

Aoi: Ти си тук през цялото време!

Ruki: И след това отговарям: „Знам..!”

- Ами ти, Kai?

Kai: Аз използвам това, което се покланя.

Aoi: Това със символите, а?

- Това означава ли, че се извиняваш доста?

Ruki: Предполагам, че се...

- Какъв е рингтонът ви в момента?

Aoi: Съвсем обикновен.

Reita: И аз ползвам такъв.

Uruha: Звук на течаща вода.

Ruki: Аз съм с някакъв вид предупредителна сирена.

Kai: *гледа телефона си и я пуска*

Ruki: Като мелодията от рекламата на черен чай.

- Ако имахте възможност да направите съвместен проект с някого, кой ще е той и какъв ще е проекта?

Reita: Клип със Стивън Спилбърг. Обичам „Джурасик парк”.

Uruha: Какво, ще има динозаври?

Reita: Ще ми хареса, ако има някакво усещане за непознатото.

Ruki: Аз бих искал Бьорк да пее на припевите (като бек вокал)

- Това е екстравагантно!

Uruha: По същия начин, бих искал да съм част от Slipknot.

Kai: Майк Портной (барабаниста на Dream Theater) е доста добър на барабаните. Бих искал да направя един дръмсет с някой като него.

Aoi: Искам да напрвя съвместен проект с продавач на коли. Превозните средства в днешно време изглеждат прекалено еднотипни, затова искам да създам някоя наистина различна и да стана богат.

Ruki: Оxo?!

- Какво е нещото, което не можете да си купите сега, но бихте искали да имате някой ден?

Kai: Къща.

Ruki: Къща за родителите ми.

Reita: Къща, струва ми се...

Uruha: Може би кола?

Aoi: Компания.

Reita: Е, подкупничество? Супер *смее се*

- Какво мислите, че ще се случи тази година?

Ruki: Къса подстрижка.

Uruha: Забрана за пушенето.

Ruki: Но това вече е факт.

- След като не може да се пуши в такситата...

Uruha: Така е.

Aoi: Значи вече е станало *смее се*

Reita: По-ниски цени на газта.

Ruki&Aoi: Това няма да стане!

Reita: Демократите действат...

Ruki: Изглежда, че ще се промени от Джордж Буш

Aoi: Не просто изглежда, а ще се промени.

Reita: Неговият период отмина.

Ruki: Изглежда ще дойде този на Хилъри.

Kai: Разбира се, the GazettE ще се променят!

Aoi: Ще се променим... или по-скоро сме се променили
вече.

- Какво искате на направите за себе си тази година?

Aoi: Искам да отида отвъд океана, LA може би. Може да отида и до Корея на кратка ваканция. Когато пътувам, обичам да е на почивка.

Ruki: Аз искам фотосесия. Говорих с един фотограф, който ми каза, че ще се радва да опита.

Uruha: Искам да се занимая със спорт през лятото. Може би нещо като Футзал (*Футзалът (известен още като футбол на малки вратички) е спорт, разновидност на футбола) на закрито място.

Ruki: Сам?

Reita: И какво значение има дали е лято или не?

Kai: И аз искам да играя футзал. Отказвал съм на приятели толкова много пъти.

Uruha: Тогава няма да играя *смее се*

Reita: Аз си мисля за плуване.

Ruki: Определено няма да го направиш.

Reita: Има спортен салон наблизо...

Aoi: Не можеш ли просто да идеш на басейн?

Reita: Там има басейн *смее се*, така че мисля да опитам. Не знам как да дишам правилно и искам да се науча.

- Не беше ли в твой стил да плуваш Кроул (*вид плуване) ?

Reita: Да, мога да достигна 25 метра без да дишам, но наистина искам да се науча да плувам правилно.

- Сигурен съм, че всички ще искат да те гледат как тренираш

Reita: Ще бъда с безумно изражение

Aoi: Това ще бъде доста трогателно *смее се*

- Моля, дайте ни насоки как да изпълняваме песните на the Gazette на караоке?

Ruki: Песните на the Gazette са доста трудни.

Reita: Веднъж отидох с Uruha и един друг приятел на караоке. Приятелят ми се опита да изпее „Best Friends”, но обърка ритъма наполовина и започнах да си мисля, че наистина е трудно *смее се*

Ruki: Добре, какво му е лошото на това? Хората не трябва да копират пеенето на другите, а да пеят по свой собствен начин!

- Какво е първото нещо, което правите като се върнете вкъщи?

Ruki: Светвам лампите и си вземам душ.

Reita: Пускам си климатика.

Uruha: Пукам си телевизора и си обличам пуловера.

Aoi: Пускам си видеоигра.

Kai: По същия начин - Телевизора или Компютъра.

- Какво правите, за да релаксирате когато сте уморени?

Aoi&Kai: Спя!

Ruki: Взимам си душ и лягам да спя.

Reita: Ям и след това си лягам за около 30 мин.

Uruha: Пия...

Kai: Всичко, което правиш е да пиеш! *смее се*

- Какво искате да попитате феновете си?

Ruki: Това е труден въпрос.

Uruha: Ходите ли на училище редовно?

Reita: В какви моменти слушате CD-тата на the Gazette?

- Кое е най-голямото удоволствие?

Reita: Да заспиш отново. Това чувство е невероятно!

Aoi: Така е. Когато някой ти се обади по телефона и ти пак заспиш след това.

Reita: Това чувство ти е приятно?

- Не се ли дразниш когато някой ти звънне?

Aoi: Да, дразня се *смее се*

Uruha: За мен е басейн с топла вода (onsen) и след това да пийна студена бира.

Kai: Когато мога да пия саке от следобеда до вечерта.

Ruki: За мен пътуването до Хаваите беше удоволствие. Атмосферата когато пиеш питие през нощта и гледаш гледката от терасата на хотела. Вятърът беше приятен и слушах поп музика на Ipod-a си.

-Използва ли румсървиз?

Ruki: Не, ядох говеждо *смее се*

Reita: Когато училището затваряше врати, заради Грип и можех да спя повече. Това беше страхотно.

Uruha: Хм, да.

Ruki: Когато спортният фестивал беше отменен заради дъжда.

Uruha: И кое точно е било удоволствие? *смее се*

Ruki: Не е ли хубаво да се събудиш с мисълта да направиш нещо и след това да си способен да заспиш отново?

- Това е несъдържателно.

Ruki: Хахаха, но вече казах Хаваите!

- Какво бихте искали да сложите върху яйца на очи?

Aoi&Kai: Майонеза.

Reita&Uruha: Какво??

Uruha: Това не съм го чувал. Предпочитам сол.

Reita: Сол или соев сос.

Ruki: Какво?? Аз използвам сос Worcester.

- Това е най-нормалното

Aoi: Не, не, не, не .... Нормално би било сол или пипер. Защо да е нормално с Worcester ?

- Използваш ли го?

Аoi: Не, използвам кетчуп и майонеза.

Uruha: Какво??

Ruki: Кетчуп и майонеза са добра комбинация.

Aoi: Това е, което слагаме на хамбургерите си вкъщи.

- Какво ти се иска да беше направил докато си бил тинейджър?

Ruki: Да изкарам шофьорските курсове. Чудя се, защо никога не направих това?

Uruha: Сериозно, защо не си?

Ruki: А имах много възможности да ги изкарам. По това време си мислех „Ако имам времето да карам курсове, то бих предпочел да свиря вместо това”

Aoi: Би било добре, ако си бях взел изпитите за колежа.

Ruki: Това е лъжа.

Aoi: Дори не съм завършил гимназията.

Reita: Не го ли приемаш по грешния начин?

Aoi: Просто ми се иска да бях ходил на колеж, нещо такова, но от друга страна се шегувам.

Kai: За мен е пианото. Майка ми свиреше и имахме пиано вкъщи, но се чудя защо никога не се научих.

Aoi: Е, не е прекалено късно, защо не започнеш сега?

Kai: Но барабаните....

Aoi: Не можеш ли да се справиш с двете?

Uruha: За мен е Английският език. Иска ми се да го бях научил докато бях на подходяща възраст. Оценките ми по Английски винаги бяха високи!

Ruki: Струва ми се, че можеш да възобновиш нещата, хм?

Aoi: Можем да кажем това, защото няма никой друг наоколо, който знае.

Reita: Но аз никога не съм чувал това от Uruha?

Aoi: Дори не съм те чул да говориш на английски...

Reita: Това дойде изневиделица.

Uruha: Какво?

Ruki: Реакцията ти беше странна.

- *смее се* Ами ти, Reita?

Reita: Учех в промишлено-производствена гимназия и ми се иска да бях взел някаква квалификация от там, а не взех никаква.

Uruha: Тогава защо си ходил?

Kai: Тъй ли? Не каза ли веднъж, че ще взимаш разрешително, за да можеш да се занимаваш с опасни машини или нещо такова?

Reita: Провалих се.

Всички: Хахаха!

Aoi: Значи, не че се е искало да го направиш, а просто си се провалил.

- Но нали каза, че ако вземеш такова разрешително, то ще гарантира това, което ще правиш, а ти не си искал?

Reita: Да. Сега като се замисля, нямаше да е нещо такова. А гаранция като тази е важна.

Всички: Хахахаха!

Ruki: Ето това е зрял начин на мислене.

Aoi: Не, това също е важно.

- Каква беше първата ви работа?

Ruki: В семеен ресторант.

Reita: Можеш да работиш на подобни места?

Uruha: В кухнята, нали?

Reita: Няма как да казваш неща като „Добре дошли, заповядайте!”, нали?

Ruki: Казах го като „rasshaimase”

Reita: Глупак *смее се*

Ruki: Напуснах след 1 ден.

Kai: И аз съм работил в ресторант.

Reita: Аз правех тестото във фабрика за хляб.

Ruki: И сега е така.

Reita: Какво имаш предвид?

Uruha: Аз работех в цветарски магазин. Магазинът беше на един приятел, работех там през лятната ваганция и изкарвах доста пари.

- Ами ти, Aoi?

Aoi: Моето не беше точно работа, а вид помощ. В 3-ти клас почиствах стриди и получавах по 300 йени на ден.

- Ако участвахте на Олимпийските игри, коя част бихте искали да изпълните?

Uruha: Аз бих искал да се пробвам на Халф-Пайп.

Ruki: Искам да направя ски скок и да се обърна наперено.

Uruha: Да се обърнеш?

Aoi: Можеш ли да финишираш така?

Ruki: Всъщност, бих искал да се занимая с фигурно пързаляне.

Reita: Аз бих се пробвал с хвърлянето на гюле.

- Заради центробежната сила, а?

Reita: Бих искал да се пробвам поне веднъж.

Kai: Не го мога, но в неща като джудото бих се чувствал много добре.

- Всичко е наред, всички говорят за неща, които не могат да направят *смее се*

Aoi: Аз бих се пробвал на 200 метра

- Защо така полувинчато го казваш? *смее се*

Reita: Не са ли 100?

Aoi: Така е *смее се* Те тичат с невероятно изражение.

Ruki: УАУ, Aoi прави невероятно изражение!

Reita: Няма да кажат това *смее се*

- Какво беше нещото, което момиче ви е казвало и сте се почувствали щастливи?

Reita: Караш ме да се чувствам толкова добре....

Всички: (след секунда) Хахахаха!

Uruha: Истина е.

- Добре, като Kitajima Kosuke, нали?

Reita: Разбира се.

- А сега сериозно *смее се*

Ruki: „Мога да се отпусна”

Reita: „Какво искаш да ядеш?”

- В каква ли ситуация е било това?

Reita: Не е сякаш искам да бъда глезен... По-скоро от сорта на „Искаш ли да приготвя нещо?”

Uruha: На мен ми харесва „Какво ще правиш днес?”

Reita: Какво? Искаш да те питат това? *смее се*

Uruha: Искам да я е грижа.

Reita: Аха, искаш тя да се чуди какво правиш.

- Разбирам това чувство. Ами ти, Kai?

Uruha: Нещо от сорта на „Спри!” ?

Kai: *смее се* Не, нещо като „Забавно ми е (да съм с теб)”

Aoi: Аз бих искал да ми казва „Харесвам те”, но не чрез съобщения или нещо подобно.

- На каква длъжност искате да се пробвате поне веднъж?

Ruki: Шеф

Aoi: Мениджър

Uruha&Ruki: В никакъв случай!

Ruki: Ако аз бях мениджър на тези момчета, щях да съм ядосан всеки ден.

Aoi: Ако са тези, определено щях да ударя някого.

Kai: След като говорих с един човек с опит в дърводелството, ми прозвуча интересно, затова бих го пробвал.

Aoi: Интересно е.

Uruha: Аз бих искал да съм шеф на известен, красив ресторант.

Reita: Известна личност. Като говорим за това, всеки път като гледам някое предаване с известни личности се обръща внимание на това какво правят и какво говорят. Би ми се искало да пробвам да съм под подобно напрежение.

- Коя храна ви кара да си кажете „Моментите, в които ям това са най-прекрасни!”

Ruki: „Foie gras”

Reita: Ти си голямата работа, а?

Kai: Морски рак

Aoi: Морският рак е хубав? Ако отидеш на „веселие” единственото, което ще получиш е рак.

Reita: Това е защото е „веселие с раци”.

Uruha: За мен „eel kamameshi”.

http://www.kappohana.com/images/photo/u-kamameshi.jpg

Reita: „Monjayaki” Мога да го приготвям вкъщи.

http://en.wikipedia.org/wiki/Monjayaki

- Това е доста икономично. Ами ти, Aoi?

Aoi: Задушен бял ориз.

- Какво прави един мъж популярен?

Ruki: Може би, ако е добър в говоренето?

Aoi: Някой като Ruki би бил популярен

- Истина е, че хората, които умеят да говорят добре са популярни.

Uruha: Някой, който може да ти въздейства силно при първа среща.

Reita: Всеки път когато слушам Ishida Junichi да говори си мисля, че този, който успее да го имитира ще е популярен.

Kai: Някой, който умее да разчита атмосферата?

- Моля, кажете 2 фрази, които са като характеристика за човека.

Ruki: Седем пъти падни, осем се изправи. Веднъж осъмниш ли се, всичко става съмнително.

Reita: Враговете са от всички страни. Щастие, нещастие, гняв и радост са единствените ми познати неща.

Kai: Десет човека, десет цвята. Някой обичан от всички.

Aoi: Не знам.... Точно навреме? Със сърце и душа.

Uruha: Върши по едно добро дело всеки ден. Веднъж в живота.

- Първото, което казахте е отношението ви за живота

Ruki: Моето е оптимистично

- А второто е отношението ви към любовта.

Ruki: Ахх, моето май не е далеч от истината *смее се*

Kai: Някой, обичан от всички?

Uruha: Това си ти *смее се*

- Моля, споделете какво чувствате в момента, в който чуете „Записването започва днес!”

Aoi: Ееех, не искам....

Kai: Нее!

Ruki: Не ...

Reita: Депресия

Uruha: Безпокойство

- Какво правите задължително преди концерт?

Ruki: Моля се

Uruha: Разтягам се

Reita: Чета писма от феновете

Aoi: Свиря на китара

Kai: Пречиствам си ума

- С какво ще се похвалите от посления път, в който записвахте?

Aoi: Няма с какво да се похвалим.

Reita: Вместо да се хваля, бих си казал „Нека работим усилено”

Ruki: Научих много неща?! Това е всичко.

Uruha: Искам да се похваля, че приключих в полунощ на втория ден.


- Как бихте препоръчали "Guren" на някой, който не познава the Gazette?

Uruha&Ruki: Това е една добра песен.

Reita: Слушайте я без да мислите за каквото и да е.

Aoi: Намерете я в магазина и си я купете!

Kai: Ще бъде добре, ако я чуете поне веднъж.

- Какви мислите, че ще бъдете след 10 години?

Uruha: С пораснала брада?

Kai: Искам да си бъда същия!

Uruha: Ами, предполагам, че ще изглеждам по същия начин, но искам да съм натрупал повече опит и да съм по-интелигентен.

Ruki: Искам да стана по-голям (на ръст).

Aoi: След 10 години бих искал да имам дете. Не, сигурен съм, че ще имам.

Reita: Дори да минат 10 години, искам да продължавам да говоря странни неща и да се смея за това, както сега *смее се*