Insomnia: Първо..да кажа, че интервюто НЕ е ново. Малко се позабавих с превода, но нищо ;D Поне научаваме нещо от личния живот на Aoi :P Струва си чакането, приятно четене! :)
Влиянието на брат ти върху теб е било голямо нали?
-„Въпреки че е с 6 години по-голям от мен, да. Беше ми интересно какво правят той и приятелите му. Играеше си с играчки с дистанционно и моделиращи. Може би и ние сме искали да правим същите неща. Купих му електронно управляваща се играчка като подарък за Нова Година и роднините ни ми дадоха джобни пари за това, че им помогнах с чистенето, даже бях и вестникар третата година в основното училище.”
За да си купиш нещата, които искаш ли?
-„Въпреки че получавах по $30 на месец това не беше достатъчно. Бях вечно гладен..и исках китара!”
Какво каза брат ти когато ти искаше да свириш на китара?
-„ Първо ми даваше да свиря в неговата стая, но не беше „ЗА” това и после стана неприятно. Даде ми своята стара китара и каза „Ето давам ти я назаем, сега се връщай в стаята си.” (смее се)
И тогава малкия брат се върна в стаята си доволен.
-„ Да. Разучавах сам и свирех докато гледам листа. След това брат ми ми позволи да използвам електрическата му китара, но тя бяше счупена и нямах друг избор освен да си взема моя.”
Защо брат ти ти даде счупена китара?
-„ Може би, защото не му е трябвала повече?”
Хахаха!
- (смее се) „Тази китара на брат ми я исках още докато бях вкъщи, ако някой говори за китари, аз си мислех само за нея. Винаги съм я искал, не знам защо и сега седи в стаята ми.”
Значи е много специална китара за теб.
-„ Когато се върна в къщата на родителите ми, я пипам от време на време.”
Кога започна да сърфираш?
-„ Започнах, защото си взех кола когато бях на 18. Карах до мястото където се сърфираше. Братът на тогавашната ми приятелка също караше сърф. Поисках дъската му назаем, отидох сам и си казах: „Това изглежда интересно.” Да създам нови контакти също беше забавно, ходех там всеки ден.” Сърфирах всеки ден, а вечерите работех в един ресторант. Такъв беше моя живот.
Значи работата и сърфирането са твоята младост?
-„Май е така…Приятелката ми още беше в училище, така че я взимах с колата ми.”
Това е супер!
-„ Но беше престижно училище и никога не съм се чувствал на място там.”
Но мисля, че гаджето ти е било щастливо, затова, че си я взимал. И приятелките и сигурно са завиждали.
-„Но никога не я чаках пред училището, не бях достатъчно добър..”
Но нейните приятелки сигурно са си мислили: „Защо да не го поканя да излезем?” (смее се)
-„ Дори когато тя не беше вкъщи, аз гледах видеота и сърфирах с брат й.”
Какво стана с гаджето ти?
-„Честно казано, не се виждаме, защото я оставих, за да отида в Токио…
И какво й каза когато реши, че искаш да заминеш?
-„Казах й: „Отивам в Токио.” И тя каза „Добре.” Беше този тип момиче, което не би казало нищо.”
Предполагам, че не е могла да каже нищо. Не мисля, че би казала „Не тръгвай.”
-„Да…… Не мислех за нищо тогава, защото бях съсредоточен върху това, което м очаква..но наистина беше много нечестно от моя страна като помислих после.”
Какъв багаж бе взел със себе си в Токио?
-„Само раницата и китарата ми. Относно парите…нямах нищо освен 5,000 йени, които ми бяха дадени от родителите ми. Пристигнах в Ikebukuro и първото нещо, което си помислих, беше: „Има толкова гарвани на улицата..”
Insomnia: Дойде ред и на Reita!
П.П. С какво Uruha го изнерви и какво се случва когато Ruki е гладен можете да разберете по-долу! =Р Приятно четене.
-Първото ви впечатление от Reita?
Aoi: „Не си спомням много, не бяхме много близки както сега, нямам много спомени от преди.”
Uruha: „Присъединих се към футболния клуб когато бях втора година, а Reita когато беше четвърта. Беше сравнително нисък тогава. С черна коса и не знам защо, винаги беше намусен. Заедно с Kaki-chan бяха „ниския и високия” и Reita винаги беше “ по-мъничкия” . Биваше си го когато се шегуваше докато си говорехме, първото ми впечатление беше „Не е ли забавен.”
Kai: „Ruki ме представи пред него, помислих си, че е от онези мрачни хора.”
Ruki: „Когато Reita говори за първото си впечатление за мен..не каза ли, че не съм ходил у тях? Искам сам да обясня, защото не можах.”
-Силните и слаби страни на Reita.
Aoi: „Добър е в това да развеселява хората когато са обезсърчени, но не е много мотивиран. Има разлика когато го познаваш отблизо.”
Uruha: „ От една страна, ще си държи на мнението каквото и да стане.. Лошата му страна може би има нещо общо с кръвната му група (А). Когато казаха „Това не трябва да е така, поради това..” няма да ме слуша изобщо. Просто ще каже „Значи така ще направиш?”. И когато го слушам, забелязвам, че ми променя думите, така че се надявам поне да ме слуша.”
Kai: „Много е добър в усещането на атмосферата. Добре разбира хората само с един поглед. Лошото е, че иска да разрешава несъгласията/проблемите с ръце. Той ме тормози когато не мога да отговоря подобаващо. Когато го видях и му казах „ Пак ли ще ме тормозиш?” той наистина дойде и ме „нападна”. (смее се)
Ruki: „Много е интересно да се разговаря с него, винаги мога да намеря думи, за да поддържам разговора ни. А лоша черта..на рождения ден на Uruha преди няколко дни, ние естествено празнувахме с него, но Reita искаше подаръци за себе си също. Ревнува ли или е просто си е нахален?”
-Неща, които не ви харесват у Reita и се надявате той да промени.
Aoi: „Не сме ли и двамата в дясната част на сцената? Когато стоях най-отпред, почувствах, че дойде и ме бутна настрани. Какво трябва да направя ако искам да отида отпред?”
Uruha: „Искам да кажа, че той винаги обмисля много и понякога дори прекалява. И разбира се това се отразява на работата в групата. Моля те, не се предавай по средата, опитай се да го довършиш.”
Kai: „Казвам го в добрия смисъл, той е добър в сближаването с хората, в лошия- малко е егоцентричен.”
Uruha: „Така е, така е. Понякога казва, че ще покани някого, но когато човекът дойде на следващия ден казва, че било като мъчение.”
Всички: *кимат*
Ruki: „Той каза, че съм разхвърлял къщата му, но той също разхвърля моята. Тихо му казах, да спре да го прави, щом на самия него не му харесва. Но той просто ме нападна, още ме е леко страх да говоря с него.” * усмихва се самодоволно*
-Дискусия с Reita.
Аоi: „На концертите и двамата сме в дясно. Ъмм, трудно е да се каже. Reita отново би се оплакал. Не, нямам какво да искам да науча. *усмихва се* Достатъчно е да работим както преди.”
Uruha: „Станал е неучтив напоследък. Много случаи има, в които сме се прибирали заедно, но той не говори с мен. Помислих си, че просто не иска да разговаряме.”
Reita: „Не разбирам къде е проблема, Uruha също не беше приказлив. Очевидно беше в лошо настроение когато колата дойде да го вземе сутринта и само се оплакваше от другите. Искам високо да кажа това „Ти не си ли същия!”.”
Uruha: „Ами..бъди нащрек когато караш!"
Чакайте малко, не е хубаво да се караме тук. Моля ви, давайте го по-ведро.
Uruha & Reita: „ Добре ~”
Kai: „Моят въпрос е доста по-важен. Може ли да работя заедно с теб като ритъм дуо? Казвал съм го преди, но наистина не бях много сигурен/уверен.”
Reita: „Моля? Значи аз съм виновен за всичко станало и не станало? Просто е неприятно всички да искат да си отмъстят.”
Kai: „Ето вече е ядосан, просто забрави.” *усмихва се*
Reita: „КАКВО?!?”
Kai: „Нищо, въпросът е приключен, не е нужно да отговаряш. Ако те ядосам, ще те последвам тихо” *усмихва се*
Ruki: „Винаги като отида у тях ме пита едни и същи неща от сорта на „Гладен ли си?” , „Искаш ли нещо за ядене?”
Uruha: „Мм, може би е питал Ruki дали е гладен, защото самия той е бил?"
Всички: *гледат Reita*
Ruki: „Ще съм в лошо настроение когато съм гладен. Но това се случи веднъж преди. Въпреки, че се случи един път, бих си купил два бургера когато се почувствам гладен. Ще изям един на момента, а другия ще го оставя за по-късно..и после го намирам изяден.”
Uruha: „Това е странно..” *смее се*
Ruki: „Затова ме чуй. Бях много гладен, а нямах пари с мен. Търсех си сандвича и той не беше там. Знаеш ли как се почувствах? Можех единствено да си легна без сандвич. И Reita отново би ме попитал „Гладен ли си? Огладня ли?” . Искам да знам какво имаш предвид.”
Reita: „Ами..просто се шегувам.”
Ruki: „Но това се случва в продължение на повече от 2 години!”
Uruha: „Мога да разбера Reita сега. Но е хубаво е да си вземеш нещо за хапване когато си гладен..”
Ruki: „Искам да кажа, че когато ми се яде, ще ям, няма нужда да се притеснявате за мен.”
Reita: „Извинявай, може би използвах грешния начин да покажа загрижеността си.”
Ruki: „И няма нищо общо с яда ми.”
Reita: „Съжалявам за това.”
-Разликата, когато сте само двамата и всички заедно?
Аоi: „Все още не съм имал възможността да съм насаме с него. Въпреки че съм седял посред нощите у тях, не сме говорили изобщо. Дори си мислех, че съм на грешното място. Имах чувството, че съм близък със семейството му, а не с него.”
Всички: *смеят се*
Uruha: „Ами, когато говорим, той наполовина ще се шегува. Приятели сме от толкова отдавна. Знам слабостите му достатъчно добре. Е, казвали сме много лоши неща за него, но той е много по-нежен, така че се грижете за него.”
Kai: „Що се отнася до мен, той се държи с мен така както и с останалите, независимо дали те са около нас или не. Много мило от негова страна.”
Ruki: „Когато сме на една вълна разговаря много свободно. Например ако той си купи DVD на любимите му изпълнители, той би ми ги показал с удоволствие.”
-Какво е якото в Reita напоследък?
Аоi: „Става сериозен без проблем когато стане въпрос за музика.”
Uruha: „Лесно се засяга от другите. Ако срещне няколко хубави групи, ще се промени в някои отношения.”
Kai: „Ммм? Очевидно е променил стила си на обличане”
Ruki: „Аз съм като другите, които казват „О!” когато забележат промяна в стила му на обличане. Имаше определен вкус , а сега се облича по-официално. Бях доста шокиран да видя, че носи сребърното си колие.”
-Кажете нещо на Reita.
Kai: „Обичам те!”
Uruha: „И аз!”
Аоi: „Да бе да.”
Ruki: „Хахаха.”
