- “Първото ви впечатление за Aoi?”
Kai: „Мисля, че вдъхвашe страхопочитание, съжалявам.” *поти се*
Reita: „ Стилът му на обличане приличаше на човек от група.”
Всички: *смеят се*
Uruha: „ Той се почувства като в банда от Saitama”
Reita: „Та това не е ли добре?”
Ruki: „Изглеждаше сякаш е от множеството в Kabukicho.” ( в клубове, където работата на мъжете е да забавляват клиентките си.)
- “Силните и слаби черти на Aoi?”
Kai: Винаги е много внимателен. Но може би само с мен е така. *усмихва се* Но понякога разговорът ни не може да се продължи, тъй като той говори много прямо..и когато реша да кажа нещо, то губи смисъла си и спираме по средата.
Reita: „ Той е щедър. Ако го помоля да купи нещо и му кажа „ Ще ти върна по-късно.” Той никога не би отговорил „Дай ми парите.” . Естествено аз му ги връщах след това, но ако Kai беше на негово място би си ги поискал скоро. ”
Kai: „А ти знаеш ли аз колко месеца чаках?”
Reita: „Точно затова предпочитам да ти ги връщам колкото се може по-скоро.” *смее се*
Kai: „Ти кой си мислиш, че съм?”
Reita: „ Но е объркващо когато Aoi започне да говори с мен по начин, по който аз няма как да отговоря..”
Uruha: „Хубавото при него е, че е много внимателен. Когато му отида на гости, той ще ме попита „Искаш ли нещо за ядене?” и отива да ми приготви нещо. О, Ruki ми готвеше също нали?”
Ruki: „Ей! Готвих ти, забрави ли?”
Uruha: „Miso soup нали?”
Ruki: „.. и спагети също!”
Uruha: „ Даа..”
Reita: „ Така е..не трябва да казваш нищо на Aoi, за да ти сготви.”
Uruha: „Чакай… *поти се*.. Ruki също…”
Reita: „…Това е дилема…още не си решил.”
Uruha: „Когато с Aoi отидем да пийнем, той ще го плати и ще каже „Да, кафе” . Изглеждаше ми като Бог тогава.”
Всички: “Уау!”
Reita: „Хубаво е, че твоят Бог е толкова стиснат, само чаша кафе.”
Всички: *смеят се*
Uruha: „Но понякога се държи с мен много студено. Изглежда равнодушен дори когато обсъждаме солотата.. Но може би просто и двамата сме безгрижни.”
Ruki: „Грижи се за мен като по-голям брат. Когато и да му отида на гости, той ще сготви. Без значение дали беше в предишната си група или след като дойде в Токио, той работи най-усърдно. Но докато бяхме на турне или го навестявах у тях, често го намирах в лошо настроение като се събуди. Е, може би и аз съм същия.”
Uruha: „Как така?”
Ruki: „Винаги казва „Ъм, ъм” .. Освен това често се шегува с нас когато не сме в добро настроение и понякога просто си мисля: „Моля те, гръмни се” (смее се)
- „Неща, които се надявате Aoi да промени скоро?”
Kai: „Има навика да се отказва доброволно когато е почти успял. Надявам се да го преодолее.”
Reita: „И двамата стоим отдясно на сцената, ще го побутна с лакът ако искам да изляза отпред. Нямам толкова възможности да съм отпред. Същото е и с клиповете. Винаги ме запречва. Понякога си мисля: „Моля те де, остави и един кадър за мен..”
Всички: *смеят се*
Reita: „Нямам против дори да са няколко момента. Но наистина искам да ме има по клиповете ни, защото аз също съм част от Gazette.”
Всички: *смеят се*
Uruha: „Винаги го каня да играем на игри когато съм му на гости. Наистина искам да спре да ми отказва с усмивка на лицето… Не е ли приятно да си играем?”
Ruki: „Понякога не разграничава забавлението от работата и тогава се ядосва. Лесно мога да почувствам смъртоносния му поглед. Боли като хвърлена бомба директно в лицето ми.”
-“Дискусия с Aoi.”
Kai: „Бих ли те притеснил ако съм у вас?”
Aoi: „Изобщо не.”
Kai: „Когато отидох да свиря у тях, той ми каза: „Би ли постоял там за малко заради мен?” Може би не се интересува от мен?”
Aoi: „Това е, защото работех на компютъра и нямаше как да се съсредоточа като седиш при мен. И без това имам само един компютър…не е ли основателно?”
Kai: „Добре, сега разбирам.”
Reita: „Искам да питам за дрехите. Купих му jupon от наддаване в Yahoo! И той недоволства като го видя. Първо му показах снимка и той се съгласи, затова започнах да наддавам, а когато го видя, просто измърмори нещо. Какво мислите, момчета? Това не е хубаво, пък и беше jupon на Американската Армия..доста платих за него.”
Aoi: „Просто исках по-голям размер. И видях, че е тъмно син, а не черен (както на картинката).. Бях измамен от Reita!”
Reita: „ И ето пак го каза. Моя е вината.”
Aoi: „Окей, разбрах.” *усмихва се*
Uruha: „Защо спря да носиш пиърсинга на пъпа?”
Aoi: „Кожата започна да изтънява, стана опасно и затова го махнах.”
Uruha: „Ами jupon-а който ти подарих?”
Aoi: „Носих го докато не ми подариха този с Американската Армия. Това е скъп спомен от Uruha и го пазя много.”
Uruha: „Страхотно!”
Ruki: “Същото го казах и за Uruha, но Aoi трябва да спре да претендира, че обикновените хора са като него.”
Reita: „Ти шегуваш ли се?”
Ruki: „Каза нещо от рода на: „ Обикновените хора трябва да са като мен.” когато си говорихме веднъж. Така че, искам да знам как така ни наричаш обикновени?”
Aoi: „Не съм го казвал.”
Ruki: „Каза го.”
Aoi: „ Ако съм казвал нещо такова, би било нещо от сорта на: „Повечето обикновени хора трябва да са като мен.”
Ruki: „Да, точно така се изрази.”
Aoi: „Не можеш ли да кажеш така като ни гледаш петимата?”
Ruki: „Бих те арестувал ако съм полицай.”
Всички: *смеят се*
Ruki: „ Може би е както той мисли. Няма да можем да прекъснем спора, така че да забравим за него. Въпреки че не съм убеден.”
-“Разликата като сте само двамата и всички заедно?”
Kai: „Неочаквано добър е. Ще дойде и ще провери дали искам нещо за ядене и после отива и купува.. Докосна ме с тази негова грижновност.”
Ruki: „ Толкова малко ли ти трябва, за да се почувстваш самотен?”
Kai: „Да, толкова.”
Reita: „Понякога си забравям баса при Aoi и му пращам имейл: „Извинявай, става ли да ми донесеш инструментите утре?”. Обикновено отговорът би следвал да бъде „Добре.” Но той би казал: „ Ще го опаковам и ще ти го донеса.” Дали не иска внимание?”
Uruha: „Надявам се да имам повече теми за обсъждане с Aoi.. той също обича да играе на игри, моля те, говори за това повече с мен!”
Ruki: „ Най-вече е доста внимателен и изглежда ,че му харесва да се грижи за другите. Но наистина нямаме много общи теми освен групата. Просто разменяме CD-тата.”
Reita: „Мислите, че сте TATSUYA?” (Японски верижни магазини)
-“Какво е якото в Aoi напоследък?”
Kai: „Май не съм човекът, който трябва да го обсъжда, но и двамата най-често си забравяме нещата. Но Aoi започна да помни нещата, които е обещал. Поема по свой път. Наистина имам чувството, че се променя много.”
Reita: „Започна да се облича като обикновен човек и аз бях изненадан. Друг е въпроса дали му отива или не. Иде ми да кажа „Уау!” като го гледам как се променя. ”
Uruha: „Започна да си показва челото повече, мислех си „О, това е чудесно.”
Ruki: „Показва повече отличителни черти от себе си.”
-“Нещо, което искате да кажете на Aoi?”
Reita: „Ти не си случайния „никой”. ”
Uruha: „Мисля, че говорим по-сдържано отколкото другите членове на групата”
Reita: „Моля те грижи се за нас.”
Ruki: Бъди наш добър приятел завинаги.”
Kai: „Грижи се за нас!”
