“В миналото не обичах музиката”. Uruha ни разказва на кратко историята си на китарист от необикновенното си минало до сегашни дни. Доста мотивиран откакто се е докоснал до китара в основното си училище, отдаден на заучаването на нови неща, изпълнен с желание дух по отношение на музиката. Нека Ви представим някои любопитни факти от живота на една от ключовите фигури в The Gazette.
- Кога за първи път се докосна до китара?
Uruha: Първият път когато държах китара беше в основното ми училище. Тогава беше ерата на „бандите”. Ако не греша един познат на мой приятел имаше китара през втората си година в основното училище и дойде в нас да ми я покаже. Той дори имаше малък усилвател и ефекти. По това време беше изключително да имаш тези неща. Той изсвири интрото на някаква песен и аз бях очарован. Дори ми позволи и аз да посвиря и беше наистина забавно.
- Имало ли е друг момент когато си изпитал нуждата да се пробваш с китарата?
Uruha: Никога преди това. От друга страна аз мразех музиката. Обикновено слушах J-pop песните които даваха по телевизията, но мразех часовете по музика. По принцип няма много голяма вероятност хората които не ходят на часовете си по музика да се захванат с някой инструмент, нали? Все пак аз мразех това.... Според мен музиката при бандите беше точно тип музика, различна от останалата. Тогава усетих, че тя е точно за мен. Едно място, където няма правила.
- „Място, където няма правила” - това изразява голяма част от чара на рок бандите. Всеки се чувства абсолютно свободен.
Uruha: Точно така. Мразя да бъда принуден да направя нещата на всяка цена. Също така аз играех футбол. Мисля, че заслугата беше повече на родителите ми, защото те ме накараха да се занимавам със спорт. Могат да се научат доста неща чрез спорта. И аз започнах да му се наслаждавам продължавайки да се занимавам с него. Предполагам, че навика ми да правя нещата по свой начин се роди точно от там. Струваше ми се тягостно да отивам на тренировки в точно определено време. И понеже не можех да направя нищо, за да променя това, не успях особено да се потопя в него (футбола). Но не беше така с нещата които харесвах. Например – мангата и игрите. Можех да се изгубя напълно в тях. За тогавашното ми „аз”, бандите бяха като „крайно реални” неща, сещате се.
- Значи за теб бандата и китарата са представлявали по един или друг начин нещо, в което да се „гмурнеш” с цялото си сърце и душа. Кога си взе собствена китара?
Uruha: Има банди които свирят на училищния фест. По някаква причина си взех модел като на Sugizo (Luna Sea). Когато разговарях с родителите ми за това, те сякаш си мислеха „Скоро ще изгуби интерес” (смее се). Но мисля, че малко ги поразтревожих, когато не се върнах на тренировки. Напълно се увлякох в това.
- Значи си успокоил родителите си след като си взел китарата насериозно?
Uruha: Да! Репетирах наистина усилено след това. Бях доста пристрастен да възпроизвеждам музиката на бандите по това време. Закупих си по-евтини ефекти, но не бяха достатъчно добри, за да изсвиря нещата както трябва. Така започнах да работя почасово и си купих такива които отговарят на стандартите за добър звук. Имаше неща които не успявах да разбера в началото като ги слушах по веднъж, но когато ги слушах по-задълбочено си казвах „значи така е било”... и след това се опитвах да го изсвиря. Беше доста забавно...
- Има доста голямо разнообразие от ефекти.... Наистина няма спиране, когато някой започне да търси различни начини да създаде разнообразни звуци.
Uruha: Да, да. Обичах да търся и да се отдавам на заучаването на нови неща. Може да се счита, че съм бил почти маниак. Всъщност при бандите с двама китаристи, разпознаването не е толкова трудно дори ако звука прелива плавно. Така е, защото има разлика в сложността и бързината на всеки индивидуален звук. Когато ги слушам си казвам „Това е пълно с емоции”... след това си мисля „Този човек иска да пробва това и това...”. Харесваше ми да ги слушам и да виждам как техните емоции се предават толкова добре.
- Мислиш ли, че този изследователски дух и дори този маниакален нрав се съдържат още в твоя стил дори днес?
Uruha: Амии... Например – не са ли соловите изпълнения най-лесни за слушане и дешифриране? Намирах това за доста готино в началото и дори сега харесвам тези изключителни части. Това са частите, които сякаш „ми говорят” .
- Значи китарата „говори”? Това е толкова типично изказване за един китарист.
Uruha: (смее се) Ами така е, сякаш говори. Дори на външен вид да не е нищо особено, ако може да изразява значителността на една песен е достойна за възхищение.
- На каква основа избираш оборудването и апаратурата, за да изразиш значимостта на една песен?
Uruha: Зависи какво изисква песента.... Мисля, че има граница за това какво може да се изрази чрез китарата и това зависи от теб самия. Затова аз използвам всяко налично оборудване и търся нещо близко на това, което е било в съзнанието ми преди това. Естествено китарата, която използвам главно, е винаги до мен. Имам си личен метод – опитвам доста тонове в интрументалната зала и след това опитвам да ги пресъздам с моята китара. В крайна сметка на Live концерт не можеш да разчиташ на нищо друго освен на китарата си.
- Следователно твоята стратегия е да опитваш всякакви варианти без крайна преценка в съзнанието ти?
Uruha: Да. Вместо това смятам, че е по-добре да пробвам множество неща без никакви предубеждения в съзнанието си. То просто те подтиква да опитваш още и още неща до края.
