Ако имате дълга ваканция, какво бихте правили?
Ruki: Ако имам дълга ваканция, не искам да почивам, вместо това ще върша работата си бавно. Ако отида на ваканция, ще се наложи да върша всичко набързо. Затова по време на ваканцията ще прегрупирам програмата на по-малки части, смятам че ефекта ще е добър. Дори да казвам това, не значи, че не искам да имам почивка, просто предпочитам да работя повече отколкото да имам свободно време засега. Всъщност, ако имам свободно време предполагам, че работата ще ми е в повече, затова никога не съм мислил за такава ваканция. *смее се*
Uruha: В разговора между Ruki и екипа преди малко, той каза: „Ако имам време, ще предпочета да работя” - и аз се чувствам по същия начин. Ако имам свободно време, искам да композирам нови песни. Дори да има моменти на почивка, няма да има смисъл, ако програмата стане натоварена. Също така искам да избегна това да правя песни за по-кратко време.
Aoi: Искам да отида до някои храмове. Да, сега ми мина през ума. Не защото ми е хоби, а защото смятам, че ще ми се отрази добре. Ще накара сърцето ми да се чувства по-добре. Въпреки че беше от времето на една училищна ваканция, но искам да отида до Kiyomizudera в Kyoto. Не съм заинтересован да си купувам разни неща или да ходя на Юг просто, защото е ваканция. Мога да пречистя душата си и да свърша добри дела. Ако отида в храм с тази розова коса, мисля че ще ми се ядосат *смее се*
Reita: Едно от нещата, които искам да направя когато имам време, на първо място – да почистя. Трудно е, но не съм го правил и веднъж преди началото на тази година. Наистина исках да го свърша този път. *смее се* Струва ми се, че поради тази причина не виждам нищо друго за правене сега - просто чистене. Наистина си е голяма работа да изчистиш. Ако наистина имам такава дълга почивка, трябва да свърша това нещо *смее се* може би през май.
Kai: Не искам да мисля за подобни неща сега. По простата причина, че ние никога нямаме такава (почивка). Изглежда това е несбъдната мечта. Винаги, когато чуя за ваканция, се изпълвам със завист. Затова този въпрос ще остане без отговор *смее се*
[ОТВЪД ОКЕАНА]
Коя е страната, която искате да посетите сега и защо?
Ruki: Тайван. Въпреки че никога не съм бил там, но от филмите/сериалите, който съм гледал, улиците изглеждат оживени, като в Shinjyuku, и заради това се надявам да направим PV там. Хубаво е също, че е близо. Ако държавата е далеч, ще е трудно и винаги ще има някакви проблеми.
Uruha: Няма точно определено място. Разбира се има места, на който не можем да стъпим и не можем да видим с очите си, но затова е интернета – за да виждаме всичко, нали? Като Големият Каньон например, чудесен е! *смее се* Изненадващо, има една част, с която се чувствам задоволен.
Aoi: Ако е зад граница, къде би било? Хмм... Европа? Не е Америка със сигурност! Не, всъщност – Корея също става. Предполагам, че интереса ми е насочен повече към Корея.
Reita: Местата, на които съм бил преди също са добри, например LA. Първото място, на което искам да отида е – Тайван. Там има доста хора, които казват, че харесват Япония. Поради тази причина чувствам близост за разлика от LA.
Kai: Единственото място, на което бихме отишли за концерт е Европа, ако имаме шанс – бих искал да отида и в Азия. Не само, че е близо, а и храната изглежда вкусна. Интересно ми е как ще реагират хората. Лично аз бих отишъл на Onsen. Ако отида отвъд океана, няма да е като ваканция, нали? По простата причина, че ще дойда тук, после ще трябва да отида там, да видя това и онова, да купя разни неща, ако не съм толкова добър в това, няма ли да е по-натоварено и от работата? *смее се* Ако трябва да се ободря, ще бъде добре да отида на Onsen.
[ЗАПИС]
От каква музика (или нещо друго) се вдъхновявате напоследък?
Ruki: В последно време се запалих доста по албума на Yoshii Kazuya „The Apples”. За други.... ами мисля, че има и др. Слушам почти всичко чуждестранно, и стари, и нови неща. Със сигурност има нещо, което ми харесва.
Uruha: Последното CD, което купих е на FACT „Eat Your Words”. Добро е, но това, което наистина очаквам е новата песен на Limp Bizkit. Излиза през юни. Ако мога да слушам повече песни, ще бъде страхотно. Надявам се да я чуя колкото се може по-скоро!
Aoi: Точно сега е Kiyoharu. Като говорим за песни вероятно ще кажа сегашният Kuroyume и солото му, отколкото предишните. Причината е в това, че когато слушах песните усетих цветовете в тях, това наистина ми се случва за първи път. Иска ми се да пиша песни като тези.
Reita: Кой ли би бил? Напоследък продължавам да ходя в студиото и нямам особено време да слушам песни. Все пак, последното CD, което купих е на KORN. Не е това, което издадоха миналата година, а преди 10 години – „Follow The Leader”. Много е добро! Звученето на баса е перфектно. Не казвам, че искам да правя нещо такова, но съм шокиран от съществуването на подобна бас техника. Иначе в колата, която карам обичам песните в AFN. Всеки път, когато слушам хардкор песни от старите американски банди, настроението ми се вдига, интересно е по някакъв начин.
Kai: Не съм взимал CD, а много добро DVD на Buddy Rich. Независимо колко пъти го гледам, все още си мисля - „това е страхотен човек”. Reita също, когато го изгледа, беше трогнат, макар че не е някой, който се занимава с барабани *смее се*. Смятам, че е нещо, за което може да се говори след като го изгледаш. Надявам се всички да са го гледали. Преди всичко, предлагам на всички да потърсят информация из интернет.
[ЦЕЛ]
Каква е целта, която искате да постигнете?
Ruki: Предполагам – да не изгубя това чувство. Чувството към музиката, чувството към бандата, надявам се никога да не забравя това. Скучно е да продължаваш просто така, не харесвам това. Независимо къде имаме лайф, независимо колко билета сме продали - това не е моята цел на всяка цена. Просто искам да правя най-добрата музика и лайфове без да съжалявам. Това е, което очаквам.
Uruha: Това би било нещо свързано с бандата. Искам да засилим нещата оттук нататък, искам да се потопя в музиката, това ще е най-доброто. Като говорим за цел – то е повече като план. Но това ще е най-важното нещо.
Aoi: Това е малко лично, но всеки път когато слушам демо запис направен от Ruki, мисля че е наистина страхотен. Аз също искам да подобря качеството на моите демо записи. Звучи някак не добре, когато нещата не са направени хубаво. В миналото направих нещо такова и никой не го слушаше като нещо сериозно. Тази година Ruki си го постави за цел и дори упражняваше гласа си.
Reita: Цел? Ако е възможно, искам да се докажа във всичко, в което съм добър. Като говорим за бас или музика, аз съм просто на основно ниво. „Нормално ли е да бъдеш такъв?” – винаги съм се питал това. Хмм, ще бъде хубаво да се докажа някъде. Както обикновено – ще започна с почистването на стаята си *смее се*
Kai: Да подобря звука на барабаните, искам да стана по-добър. Не съм пробвал преди това. Този път времето е ограничено и ще пробвам да стигна до крайност. Аз съм човек, който не се отказва дори да премине границата. Така че, ако продължа с нещо интересно като това, то ще се отрази зле на тялото ми, затова мисля да забавя темпото този път.
[ВЪЛНЕНИЕ]
Какво ви прави щастливи напоследък?
Ruki: Тук ще се върна малко назад към Hi-Standard (http://en.wikipedia.org/wiki/Hi-Standard) Наистина, повтарям това от известно време насам *смее се* За мен Hi-Standard е група, която трябва да съществува. Смятах да отида на фестивала „Air Jam”, но предпочитам да го гледам сам.
Uruha: Ах, това ще е свързано с лайф изпълнение. Въпреки че беше преди половин година, но по време на концерта в Tokyo Dome, напрежението беше доста високо. За първи път в живота ми, пулсът ми се покачи така драстично. Сърцето ми щеше да спре! Мога да кажа, че първоначално бях изнервен, но след известно време станах изключително развълнуван. Ако отново свирим там, се надявам сърцето ми да не бие чак толкова бързо *смее се*
Aoi: Напоследък съм шокиран от гладкото придвижване на бандата, това не е нещо лично. По време на работата не ходехме никъде, вълнението го нямаше. Ако говорим за това да бъдеш силен – може би когато видя красив човек? *смее се*
Reita: Ако говорим за нещо, което повишава вълнението, то това ще е момента когато купих къща за семейството си. Когато бях в основното училище си го поставих за цел и когато времето настъпи се почувствах наистина страхотно.
Kai: Записите. Чувствам безкрайно вълнение. И тогава, когато записването свърши си казвам: „Най накрая свърши!” – и се чувствам изключително развълнуван от това *смее се*
[X]
Поглеждайки в бъдещето - 2012 ще бъде вашата 10-та годишнина, а каква искате да бъде вашата 2011?
Ruki: Въпреки че е 10-та годишнина, не смятам, че е голямо събитие. Благодарение на тези, които винаги са до нас, изпитвам огромно желание да благодаря на всички. За нас няма такова нещо като „Най-после стигнахме до тук”, а по-скоро „Стигнахме до тук, но това не е достатъчно, нека продължим” – това е силното чувство у нас. Може би дълбоко в себе си имам чувството, че ние ще продължим повече от 20 години *смее се*
Uruha: В този момент имам желанието да продължа с бандата, тя се превърна в част от мен самия. Въпреки че ние не би трябвало да вървим в една и съща посока, по един и съши начин, но с времето това, което ще имаме ще е много повече. Мисля че промяната в бандата е наложителна. Затова няма да казвам, че са минали 10 години, а ще отправя поглед към 20-те и ще продължа да се доказвам.
Aoi: 10-та годишнина... мисълта за това не е нищо особено. Искам да и се насладя с всички, но това е нещо за в бъдещето, нали? Не се чувствам така сега, затова ще мисля за тези неща за в бъдеще. За да направим десетата годишнина добра, другата година, искам да направя нещата сериозно сега, за да не разочаровам феновете и това е много важно. Все още не мога да почувствам десетата година.
Reita: Макар годишнината да нещо важно, всяка година, както деветата, мисля, че десетата ще е нещо специално. Има много банди, които се разпаднаха след десетата си година и мисля, че и нас ще се случи същото. Не, това е грешно! Колкото до мен, вероятно ще приема 13 или 15 години за нещо напълно нормално. *смее се *
Kai: На този етап това не е нещо, за което трябва да се мисли. „Другата година е десетата годишнина, какво да направим?” – дори да осъзнавам това в този момент, не е правилно. Когато му дойде времето и дори чувството да се породи по време на концерта за десетата годишнина, аз ще продължа да работя усилено за нещата в бъдеще.
