The Gazette - Neo Genesis Vol. 21

- Споделете първото си впечатление за човека, който седи до вас.

Добре, започваме с Aoi. До него седи Kai.

Aoi: Защо аз трябва да започна пръв? *смее се* Когато за първи път срещнах Kai.....

Ruki: Си помисли, че е скелет?

Reita: Kai, защо това те кара да се чувстваш неудобно?

Aoi: Когато за първи път се срещнахме му дадох диск с една от песните на the Gazette по онова време. Тогава той направи физиономия от сорта на „Това беше неочаквано” и си тръгна сякаш го е откраднал.

Kai: Не съм направил това *смее се*

Aoi: Направи го! И когато попитах „Kai, ще се присъединиш към нас, нали?” изражението му беше сякаш „Не, още го обмислям”

Reita: Сякаш беше притиснат от други групи. *смее се*

- Значи първото ти впечатление не е било много хубаво?

Aoi: Всъщност нямах такова. Ruki го доведе, но това не помогна особено.

- *смее се* Така, до Kai седи Ruki

Kai: Ruki беше много мил!

Ruki: Какво съм направил?

Kai: Въпреки, че не си бяхме говорили толкова много, ти ми даде верига за портфейла.

Ruki: Ахх, дадох ти. Значи всичко е, защото съм ти дал нещо?

- А какво е първото впечатление на Ruki за Uruha?

Ruki: Когато за първи път се срещнахме той беше на сцената с грим, така че ми направи впечатление, че лицето му беше абсолютно бяло и имаше широк гръб. Е, имаше вид на по-голям брат. Дори колата му беше така.

Uruha: Хахаха

Ruki: Но изглеждаше доста добър и аз си мислех „Не съм сигурен....” С този грим върху себе си не мислех, че може да бъде нормален, но успяхме да проведем нормален разговор.

- Значи е бил различен от този образ. Добре, до Uruha седи Reita.

Aoi: Чакайте малко. Първото ви впечатление би трябвало да е било доста отдавна.

Reita: Да, по това време бандата нямаше нищо общо.

Uruha: Беше в основното училище. Първото ми впечатление беше, че той е като маймунка. Беше малък и мургав.

Reita: Имах тен.

Uruha: Той беше доста пъргав и изразяваше нещата с цялото си тяло.

Reita: Като Окамура (Ninety nine), нали?

Uruha: Да, да. Като клоун.

- *смее се* Добре, Reita, какво беше първото ти впечатление за Aoi?

Reita: Ние се срещнахме след Новогодишните празници.

Ruki: Спомням си това.

Aoi: Ти не трябва да говориш! *смее се*

Reita: Мисля, че носеше червено-бял пуловер?

Ruki: Да, и имаше елен на него.

Aoi: Защото беше зима!

Reita: И когато се срещнахме отново, ти носеше кожено палто.

Ruki: Беше дълго палто, нали?

Reita: Да. Помислих си „По дяволите, този човек има готини дрехи” *смее се*

- Разкошно чувство...

Aoi: Не, не мисля, че е разкошно...

Reita: Цените им бяха разумни *смее се*

- Моля, разкажете за личния характер на човека, който седи от лявата ви страна. Ще започнем с Aoi.

Aoi: Защо винаги аз? *смее се* Хмм, Reita е забавен по природа. Когато започнем концерт, той винаги създава атмосферата.

Reita: Разбира се!

Aoi: Той е срамежлив и се опитва да бъде хладнокръвен.

- *смее се* А какво мисли Reita за Uruha?

Reita: Той няма никаква представа за време. Не мисля, че е чувал за фразата „Времето е пари!” Предполагам, че върви със свое собствено темпо в своя собствен свят. Днес беше по същия начин (той закъсня)....

Uruha: Чакай, ядосан ли си ?

Reita: Не, просто казвам колко далеч си в друго измерение. Но, той е добро момче!

*Всички се смеят*

- Сега Uruha за Ruki

Uruha: Той е глупав. Не тъп, а глупав (от сорта на скучен, не си мислете нещо лошо). Разликата е в това, че той е специалист в неговата сфера, но за всичко останало....

Ruki: Това не е ли същото като тъп?

Uruha: Всъщност, той е добро момче!

- Сега Ruki за Kai

Ruki: Не познавам неговата същност много добре, но главно, той има добри маниери. Въпреки, че напоследък се чудя дали неговата истинска същност не е скрита някъде зад това.

Всички: Хахаха!

Ruki: Мисля, че той е доста нервен човек. Притеснява се прекалено много и става нервен.

- Добре, сега Kai за Aoi

Kai: Той е много методичен. Особено за поддържането на чистота.

Aoi: Това не е вярно. Стаята ми е мръсна/разхвърляна.

Kai: Не, ти забелязваш и най-малките детайли. Като например: когато правя нещо започвам да почиствам, защото си мисля „Aoi ще се ядоса”

- Какви сериали или филми сте гледали напоследък?

Reita: Един чуждестранен сериал „Lost”. Гледах само първия сезон.

Ruki: Какво?

Reita: Хората са въвлечени в някакъв пъзел. И (ние, зрителите) искаме да знаем защо нещата са се случили по този начин.

Kai: Но ти не искаше да го гледаш.

Reita: Не исках да гледам сериали, които продължават толкова дълго. Но си помислих, дали това не беше интересното в тях? И наистина беше с „Lost” и „Prison Break”

Ruki: Аз харесвам „Prison Break”. И аз не исках да гледам толкова дълго продължаващи сериали. Помислих си „Спри се вече!” Толкова е дълъг и имаше и продължения, но когато го загледах в момента в който всички го гледаха напълно се пристрастих. Когато работата привършеше си отивах вкъщи и го гледах вместо да си легна, а след това отивах на работа на следващия ден. Не го смятам за сериал, а за огромен филм.

Uruha: „Blood Diamond".

- Дикаприо участваше в този, нали?

Uruha: Гледах го, защото сестра ми го препоръча.

Reita: Не е ли странно за теб да слушаш сестра си?

Uruha: Каза ми за него след като имахме малко работа с едни бижута. Помислих си, че ме разиграва, но филмът беше наистина добър. Накара ме да се замисля.

Kai: Аз гледах "The Prestige". Обичам филми с неочакван обрат и наистина очаквах този с нетърпение, но явно го чаках прекалено много и накрая бях разочарован.

Aoi: Аз... не съм гледал.

- Моля, разкажете ни за родното си място.

Ruki: Въздухът е хубав и няма много хора.

Reita: Открито е и има множество оризови полета.

Uruha: Паркингът е голям.

- Ами Мие?

Aoi: Гледката е красива. Дори беше на корицата на списание скоро.

Kai: Макар, че е Токио, има огромен храм наблизо и там беше училището ми.

Aoi: Като религиозно училище??

Ruki: Къде по дяволите си живял??

- Как се събуждате сутрин?

Ruki: Мениджърът ми се обажда по телефона.

Aoi: Мениджърът се обажда и ми казва: „Тук съм”

Reita: И аз се събуждам така.

Ruki: Макар, че днес мениджърът беше там след като ми се обади, заспах отново. След това дойде водопроводчикът и се събудих отново, беше минал час. Казах си „По дяволите!”, но когато погледнах към телефона си никой не беше звънял, а като се обадих, той не ми вдигна. Приготвих се и когато излязох, той беше отвън и беше заспал.

Всички: Хахахаха!

Reita: Невероятно!

- Ами ти, Uruha?

Uruha: С изгрева.

Reita: Ти си такъв лъжец! *смее се*

Uruha: Слънчевата светлина е доста силна.

- *смее се* Ами ти, Kai?

Kai: Вибрация

Всички: Какво? *смеят се*

Kai: Осъзнах, че вместо аларма е по-добре да използвам вибрация.

Aoi: Така значи...

- Какво правите като сте депресирани?

Reita: Спя!

Ruki&Kai: Аз също.

Aoi: Спя докато не мога повече.

Reita: Като се събудя се чувствам добре отново.

Uruha: Аз пия... след това ставам буен и си лягам да спя.

- Какви емотиконки използвате при писането на съобщения?

Aoi: Аз не използвам

Ruki: Сияещото

Uruha: Използвам най-много това, което изглежда сякаш изпуска дим.

Reita: Ах, и аз! Използвам го след като кажа нещо от сорта на: „Изморен съм” и не искам да използвам тъжно личице или потящото се.

Aoi: На кого пращаш подобно съобщение?

Ruki: Аз получих едно.

Aoi: Ти си тук през цялото време!

Ruki: И след това отговарям: „Знам..!”

- Ами ти, Kai?

Kai: Аз използвам това, което се покланя.

Aoi: Това със символите, а?

- Това означава ли, че се извиняваш доста?

Ruki: Предполагам, че се...

- Какъв е рингтонът ви в момента?

Aoi: Съвсем обикновен.

Reita: И аз ползвам такъв.

Uruha: Звук на течаща вода.

Ruki: Аз съм с някакъв вид предупредителна сирена.

Kai: *гледа телефона си и я пуска*

Ruki: Като мелодията от рекламата на черен чай.

- Ако имахте възможност да направите съвместен проект с някого, кой ще е той и какъв ще е проекта?

Reita: Клип със Стивън Спилбърг. Обичам „Джурасик парк”.

Uruha: Какво, ще има динозаври?

Reita: Ще ми хареса, ако има някакво усещане за непознатото.

Ruki: Аз бих искал Бьорк да пее на припевите (като бек вокал)

- Това е екстравагантно!

Uruha: По същия начин, бих искал да съм част от Slipknot.

Kai: Майк Портной (барабаниста на Dream Theater) е доста добър на барабаните. Бих искал да направя един дръмсет с някой като него.

Aoi: Искам да напрвя съвместен проект с продавач на коли. Превозните средства в днешно време изглеждат прекалено еднотипни, затова искам да създам някоя наистина различна и да стана богат.

Ruki: Оxo?!

- Какво е нещото, което не можете да си купите сега, но бихте искали да имате някой ден?

Kai: Къща.

Ruki: Къща за родителите ми.

Reita: Къща, струва ми се...

Uruha: Може би кола?

Aoi: Компания.

Reita: Е, подкупничество? Супер *смее се*

- Какво мислите, че ще се случи тази година?

Ruki: Къса подстрижка.

Uruha: Забрана за пушенето.

Ruki: Но това вече е факт.

- След като не може да се пуши в такситата...

Uruha: Така е.

Aoi: Значи вече е станало *смее се*

Reita: По-ниски цени на газта.

Ruki&Aoi: Това няма да стане!

Reita: Демократите действат...

Ruki: Изглежда, че ще се промени от Джордж Буш

Aoi: Не просто изглежда, а ще се промени.

Reita: Неговият период отмина.

Ruki: Изглежда ще дойде този на Хилъри.

Kai: Разбира се, the GazettE ще се променят!

Aoi: Ще се променим... или по-скоро сме се променили
вече.

- Какво искате на направите за себе си тази година?

Aoi: Искам да отида отвъд океана, LA може би. Може да отида и до Корея на кратка ваканция. Когато пътувам, обичам да е на почивка.

Ruki: Аз искам фотосесия. Говорих с един фотограф, който ми каза, че ще се радва да опита.

Uruha: Искам да се занимая със спорт през лятото. Може би нещо като Футзал (*Футзалът (известен още като футбол на малки вратички) е спорт, разновидност на футбола) на закрито място.

Ruki: Сам?

Reita: И какво значение има дали е лято или не?

Kai: И аз искам да играя футзал. Отказвал съм на приятели толкова много пъти.

Uruha: Тогава няма да играя *смее се*

Reita: Аз си мисля за плуване.

Ruki: Определено няма да го направиш.

Reita: Има спортен салон наблизо...

Aoi: Не можеш ли просто да идеш на басейн?

Reita: Там има басейн *смее се*, така че мисля да опитам. Не знам как да дишам правилно и искам да се науча.

- Не беше ли в твой стил да плуваш Кроул (*вид плуване) ?

Reita: Да, мога да достигна 25 метра без да дишам, но наистина искам да се науча да плувам правилно.

- Сигурен съм, че всички ще искат да те гледат как тренираш

Reita: Ще бъда с безумно изражение

Aoi: Това ще бъде доста трогателно *смее се*

- Моля, дайте ни насоки как да изпълняваме песните на the Gazette на караоке?

Ruki: Песните на the Gazette са доста трудни.

Reita: Веднъж отидох с Uruha и един друг приятел на караоке. Приятелят ми се опита да изпее „Best Friends”, но обърка ритъма наполовина и започнах да си мисля, че наистина е трудно *смее се*

Ruki: Добре, какво му е лошото на това? Хората не трябва да копират пеенето на другите, а да пеят по свой собствен начин!

- Какво е първото нещо, което правите като се върнете вкъщи?

Ruki: Светвам лампите и си вземам душ.

Reita: Пускам си климатика.

Uruha: Пукам си телевизора и си обличам пуловера.

Aoi: Пускам си видеоигра.

Kai: По същия начин - Телевизора или Компютъра.

- Какво правите, за да релаксирате когато сте уморени?

Aoi&Kai: Спя!

Ruki: Взимам си душ и лягам да спя.

Reita: Ям и след това си лягам за около 30 мин.

Uruha: Пия...

Kai: Всичко, което правиш е да пиеш! *смее се*

- Какво искате да попитате феновете си?

Ruki: Това е труден въпрос.

Uruha: Ходите ли на училище редовно?

Reita: В какви моменти слушате CD-тата на the Gazette?

- Кое е най-голямото удоволствие?

Reita: Да заспиш отново. Това чувство е невероятно!

Aoi: Така е. Когато някой ти се обади по телефона и ти пак заспиш след това.

Reita: Това чувство ти е приятно?

- Не се ли дразниш когато някой ти звънне?

Aoi: Да, дразня се *смее се*

Uruha: За мен е басейн с топла вода (onsen) и след това да пийна студена бира.

Kai: Когато мога да пия саке от следобеда до вечерта.

Ruki: За мен пътуването до Хаваите беше удоволствие. Атмосферата когато пиеш питие през нощта и гледаш гледката от терасата на хотела. Вятърът беше приятен и слушах поп музика на Ipod-a си.

-Използва ли румсървиз?

Ruki: Не, ядох говеждо *смее се*

Reita: Когато училището затваряше врати, заради Грип и можех да спя повече. Това беше страхотно.

Uruha: Хм, да.

Ruki: Когато спортният фестивал беше отменен заради дъжда.

Uruha: И кое точно е било удоволствие? *смее се*

Ruki: Не е ли хубаво да се събудиш с мисълта да направиш нещо и след това да си способен да заспиш отново?

- Това е несъдържателно.

Ruki: Хахаха, но вече казах Хаваите!

- Какво бихте искали да сложите върху яйца на очи?

Aoi&Kai: Майонеза.

Reita&Uruha: Какво??

Uruha: Това не съм го чувал. Предпочитам сол.

Reita: Сол или соев сос.

Ruki: Какво?? Аз използвам сос Worcester.

- Това е най-нормалното

Aoi: Не, не, не, не .... Нормално би било сол или пипер. Защо да е нормално с Worcester ?

- Използваш ли го?

Аoi: Не, използвам кетчуп и майонеза.

Uruha: Какво??

Ruki: Кетчуп и майонеза са добра комбинация.

Aoi: Това е, което слагаме на хамбургерите си вкъщи.

- Какво ти се иска да беше направил докато си бил тинейджър?

Ruki: Да изкарам шофьорските курсове. Чудя се, защо никога не направих това?

Uruha: Сериозно, защо не си?

Ruki: А имах много възможности да ги изкарам. По това време си мислех „Ако имам времето да карам курсове, то бих предпочел да свиря вместо това”

Aoi: Би било добре, ако си бях взел изпитите за колежа.

Ruki: Това е лъжа.

Aoi: Дори не съм завършил гимназията.

Reita: Не го ли приемаш по грешния начин?

Aoi: Просто ми се иска да бях ходил на колеж, нещо такова, но от друга страна се шегувам.

Kai: За мен е пианото. Майка ми свиреше и имахме пиано вкъщи, но се чудя защо никога не се научих.

Aoi: Е, не е прекалено късно, защо не започнеш сега?

Kai: Но барабаните....

Aoi: Не можеш ли да се справиш с двете?

Uruha: За мен е Английският език. Иска ми се да го бях научил докато бях на подходяща възраст. Оценките ми по Английски винаги бяха високи!

Ruki: Струва ми се, че можеш да възобновиш нещата, хм?

Aoi: Можем да кажем това, защото няма никой друг наоколо, който знае.

Reita: Но аз никога не съм чувал това от Uruha?

Aoi: Дори не съм те чул да говориш на английски...

Reita: Това дойде изневиделица.

Uruha: Какво?

Ruki: Реакцията ти беше странна.

- *смее се* Ами ти, Reita?

Reita: Учех в промишлено-производствена гимназия и ми се иска да бях взел някаква квалификация от там, а не взех никаква.

Uruha: Тогава защо си ходил?

Kai: Тъй ли? Не каза ли веднъж, че ще взимаш разрешително, за да можеш да се занимаваш с опасни машини или нещо такова?

Reita: Провалих се.

Всички: Хахаха!

Aoi: Значи, не че се е искало да го направиш, а просто си се провалил.

- Но нали каза, че ако вземеш такова разрешително, то ще гарантира това, което ще правиш, а ти не си искал?

Reita: Да. Сега като се замисля, нямаше да е нещо такова. А гаранция като тази е важна.

Всички: Хахахаха!

Ruki: Ето това е зрял начин на мислене.

Aoi: Не, това също е важно.

- Каква беше първата ви работа?

Ruki: В семеен ресторант.

Reita: Можеш да работиш на подобни места?

Uruha: В кухнята, нали?

Reita: Няма как да казваш неща като „Добре дошли, заповядайте!”, нали?

Ruki: Казах го като „rasshaimase”

Reita: Глупак *смее се*

Ruki: Напуснах след 1 ден.

Kai: И аз съм работил в ресторант.

Reita: Аз правех тестото във фабрика за хляб.

Ruki: И сега е така.

Reita: Какво имаш предвид?

Uruha: Аз работех в цветарски магазин. Магазинът беше на един приятел, работех там през лятната ваганция и изкарвах доста пари.

- Ами ти, Aoi?

Aoi: Моето не беше точно работа, а вид помощ. В 3-ти клас почиствах стриди и получавах по 300 йени на ден.

- Ако участвахте на Олимпийските игри, коя част бихте искали да изпълните?

Uruha: Аз бих искал да се пробвам на Халф-Пайп.

Ruki: Искам да направя ски скок и да се обърна наперено.

Uruha: Да се обърнеш?

Aoi: Можеш ли да финишираш така?

Ruki: Всъщност, бих искал да се занимая с фигурно пързаляне.

Reita: Аз бих се пробвал с хвърлянето на гюле.

- Заради центробежната сила, а?

Reita: Бих искал да се пробвам поне веднъж.

Kai: Не го мога, но в неща като джудото бих се чувствал много добре.

- Всичко е наред, всички говорят за неща, които не могат да направят *смее се*

Aoi: Аз бих се пробвал на 200 метра

- Защо така полувинчато го казваш? *смее се*

Reita: Не са ли 100?

Aoi: Така е *смее се* Те тичат с невероятно изражение.

Ruki: УАУ, Aoi прави невероятно изражение!

Reita: Няма да кажат това *смее се*

- Какво беше нещото, което момиче ви е казвало и сте се почувствали щастливи?

Reita: Караш ме да се чувствам толкова добре....

Всички: (след секунда) Хахахаха!

Uruha: Истина е.

- Добре, като Kitajima Kosuke, нали?

Reita: Разбира се.

- А сега сериозно *смее се*

Ruki: „Мога да се отпусна”

Reita: „Какво искаш да ядеш?”

- В каква ли ситуация е било това?

Reita: Не е сякаш искам да бъда глезен... По-скоро от сорта на „Искаш ли да приготвя нещо?”

Uruha: На мен ми харесва „Какво ще правиш днес?”

Reita: Какво? Искаш да те питат това? *смее се*

Uruha: Искам да я е грижа.

Reita: Аха, искаш тя да се чуди какво правиш.

- Разбирам това чувство. Ами ти, Kai?

Uruha: Нещо от сорта на „Спри!” ?

Kai: *смее се* Не, нещо като „Забавно ми е (да съм с теб)”

Aoi: Аз бих искал да ми казва „Харесвам те”, но не чрез съобщения или нещо подобно.

- На каква длъжност искате да се пробвате поне веднъж?

Ruki: Шеф

Aoi: Мениджър

Uruha&Ruki: В никакъв случай!

Ruki: Ако аз бях мениджър на тези момчета, щях да съм ядосан всеки ден.

Aoi: Ако са тези, определено щях да ударя някого.

Kai: След като говорих с един човек с опит в дърводелството, ми прозвуча интересно, затова бих го пробвал.

Aoi: Интересно е.

Uruha: Аз бих искал да съм шеф на известен, красив ресторант.

Reita: Известна личност. Като говорим за това, всеки път като гледам някое предаване с известни личности се обръща внимание на това какво правят и какво говорят. Би ми се искало да пробвам да съм под подобно напрежение.

- Коя храна ви кара да си кажете „Моментите, в които ям това са най-прекрасни!”

Ruki: „Foie gras”

Reita: Ти си голямата работа, а?

Kai: Морски рак

Aoi: Морският рак е хубав? Ако отидеш на „веселие” единственото, което ще получиш е рак.

Reita: Това е защото е „веселие с раци”.

Uruha: За мен „eel kamameshi”.

http://www.kappohana.com/images/photo/u-kamameshi.jpg

Reita: „Monjayaki” Мога да го приготвям вкъщи.

http://en.wikipedia.org/wiki/Monjayaki

- Това е доста икономично. Ами ти, Aoi?

Aoi: Задушен бял ориз.

- Какво прави един мъж популярен?

Ruki: Може би, ако е добър в говоренето?

Aoi: Някой като Ruki би бил популярен

- Истина е, че хората, които умеят да говорят добре са популярни.

Uruha: Някой, който може да ти въздейства силно при първа среща.

Reita: Всеки път когато слушам Ishida Junichi да говори си мисля, че този, който успее да го имитира ще е популярен.

Kai: Някой, който умее да разчита атмосферата?

- Моля, кажете 2 фрази, които са като характеристика за човека.

Ruki: Седем пъти падни, осем се изправи. Веднъж осъмниш ли се, всичко става съмнително.

Reita: Враговете са от всички страни. Щастие, нещастие, гняв и радост са единствените ми познати неща.

Kai: Десет човека, десет цвята. Някой обичан от всички.

Aoi: Не знам.... Точно навреме? Със сърце и душа.

Uruha: Върши по едно добро дело всеки ден. Веднъж в живота.

- Първото, което казахте е отношението ви за живота

Ruki: Моето е оптимистично

- А второто е отношението ви към любовта.

Ruki: Ахх, моето май не е далеч от истината *смее се*

Kai: Някой, обичан от всички?

Uruha: Това си ти *смее се*

- Моля, споделете какво чувствате в момента, в който чуете „Записването започва днес!”

Aoi: Ееех, не искам....

Kai: Нее!

Ruki: Не ...

Reita: Депресия

Uruha: Безпокойство

- Какво правите задължително преди концерт?

Ruki: Моля се

Uruha: Разтягам се

Reita: Чета писма от феновете

Aoi: Свиря на китара

Kai: Пречиствам си ума

- С какво ще се похвалите от посления път, в който записвахте?

Aoi: Няма с какво да се похвалим.

Reita: Вместо да се хваля, бих си казал „Нека работим усилено”

Ruki: Научих много неща?! Това е всичко.

Uruha: Искам да се похваля, че приключих в полунощ на втория ден.


- Как бихте препоръчали "Guren" на някой, който не познава the Gazette?

Uruha&Ruki: Това е една добра песен.

Reita: Слушайте я без да мислите за каквото и да е.

Aoi: Намерете я в магазина и си я купете!

Kai: Ще бъде добре, ако я чуете поне веднъж.

- Какви мислите, че ще бъдете след 10 години?

Uruha: С пораснала брада?

Kai: Искам да си бъда същия!

Uruha: Ами, предполагам, че ще изглеждам по същия начин, но искам да съм натрупал повече опит и да съм по-интелигентен.

Ruki: Искам да стана по-голям (на ръст).

Aoi: След 10 години бих искал да имам дете. Не, сигурен съм, че ще имам.

Reita: Дори да минат 10 години, искам да продължавам да говоря странни неща и да се смея за това, както сега *смее се*

LISTMO! feat. Ruki, Reita & Kai

“Когато си жив, недоволството е неизбежно”
(Ruki)


The Gazette, които свириха в Tokyo Dome в края на миналата година и за които стилът “Visual Kei” вече не е достатъчен да опише тяхната музика, сега ни предоставят нов сингъл (първият им удар за 2011). Поддържайки мощността, която имаха и в Tokyo Dome, песните ще ви грабнат със своето агресивно метъл звучене.
Разговор с Ruki, Reita и Kai относно това.



- Този път песента "Vortex" е яростна и това ще превъзбуди хората на концертите, нали?


Reita: Ruki написа песента . След Tokyo Dome стана ясно, че такива песни са нужни и точно това си мислех докато слушах демо записа.

Kai: Песента е свежа и създава впечатлението, че хората ще я обикнат на концертите, не е ли така?


- Останалите 2 песни също са впечатляващи


Ruki: Втората песен "UNCERTAIN SENSE" създава по Европейско усещане, докато третата "BREAK ME” има по американско звучене.

Reita: Грубо казано... *смее се*

Kai: Но не греши... *смее се*

Ruki: Втората е индастриъл, а третата е хард рок. Като в 3 държави *смее се*


- Заглавието "VORTEX" означава – завъртане, вихър. Със сигурност музиката създава такова усещане, а какво ще кажете за текста?


Ruki: Колкото до мелодията и текста – те не са свързани винаги един с друг. Не винаги музиката ми е източник на вдъхновение. Чувството, което изразяваме в текста този път е - „Когато си жив, недоволството е неизбежно, нали така?”

Reita: Относно текстовете, винаги има различни реакции от страна на феновете. Има хора, които се нуждаят и от превод на английските текстове. Дори ние се нуждаем от превод понякога, тъй като не разбираме много английските текстове на Ruki и бихме искали да погледнем нещата от гледната точка на феновете *смее се*

- Как се получиха текстовете този път?


Reita: Бихме били щастливи, ако ни се каже „те са такива....” *смее се*

Ruki: Ами тези текстове не са нещо, от което Reita разбира *смее се*


- Както Kai каза по-рано, тези песни ще развълнуват публиката на концертите. Като стана дума за концерти, след земетресението през Март, вие отложихте само концертите за Фен Клуба, нали? Промени ли се нещо в съзнанието ви след бедствието?


Ruki: Трудно е да се каже. Ако трябва да отговоря от гледна точка на човешко същество бих казал, че съвсем естествено ни накара да се замислим за някои неща, но откровено нямам идея как ни се е отразило на нас като изпълнители. Колкото до отлагането на концертите – трябваше да го направим, но не знам как се е отразило на музиката ни.


- Последно издадохте албум през 2009 година. Има ли вероятност да издадете нов албум скоро?


Ruki: Ах, толкова много време ли е минало?

Reita: Това си мислим и ние. Крайно време е да издадем нов албум *смее се*


- Имахте изпълнение в Tokyo Dome миналата година, както и в Budoukan и имахте голям успех. При това положение къде другаде искате да свирите, за да се мотивирате още повече?


Ruki: В самото начало на бандата си мислех „Искам да свиря по големи сцени! Искам да продавам много CD-та”, но сега ние определено се стремим към доброто качество на музиката ни.

Reita: Миналогодишния концерт в Tokyo Dome определено ни беше цел, така че се стремяхме към нея, но сега е различно. Сега нещата опират повече до създаването на хубави неща. (в музикален аспект)

Kai: Винаги имаме цел, но както Ruki каза – в миналото беше повече от външната страна на нещата (физическата, материалната), но сега наблягаме на съдържанието (на същината) на нещата. Въпреки, че чувстваме, че не сме достигнали физическата част напълно *смее се*


- Имали сте и концерти отвъд океана и the GazettE са високо оценени там, където хората са фенове на J-Pop музиката.


Reita: Не сме били там скоро. Съсредоточени сме в Япония *смее се*

Ruki: Получаваме писма от феновете от други страни и те са толкова много. Феновете са доста пламенни. Получаваме същите писма отново и отново *смее се*

Kai: Някои от тях биват преведени от електронни преводачи, затова са на неправилен японски *смее се*

Reita: Пишат ни от Европа, Бразилия, Канада и т.н. Има и сурови коментари, например – „Не мога да го понеса” *смее се*


- Но те идват и на концертите, не е ли така?


Reita: По-скоро не толкова чужденците, а имаме впечатление, че напоследък броят на мъжете, които идват е нараснал.

Ruki: Също така броят на косплеърите е нараснал. Но те не са обикновени хора *смее се* Те са уникални. Когато се движат в синхрон си мисля „Какво по дяволите?!!?” *смее се*

Kai: Помагат си един на друг *смее се*


- Е, време е. Някакво последно послание към феновете...

Ruki: Преди всичко ще бъда щастлив, ако слушате нашата музика и си мислите „хората, които създават такъв тип музика наистина съществуват” ( по преносен начин иска да каже, че музиката на the Gazette е уникална по рода си). Защото ние сме група, която е малко „отдалечена” (независима) от останалите.

Reita: Тези 3 песни описват нашата същина. Мелодията е лесна за запомняне, а песните са доста кулминационни, затова мисля че ще е забавно.

Kai: Има редица неща, които искаме да направим тази година. Очаквайте ги с нетърпение!

Reita- Fool's Mate August, 2008

-Първо, кажи ни, моля те, кога и защо започна да свириш на бас китара?

Reita: Започнах да се занимавам с басове през третата ми година в прогимназията. Първо бях пробвал китара още втората година и беше акустична (смее се). Започнах, защото си мислех, че би било добре да знам как се свири на китара. Нямах нито един познат, който да знаеше как, затова си купих една възможно най-скоро. След това видях LUNA SEA по телевизията. Доста ми подейства и си помислих: „ Трябва да се включа в някоя банда. Не е сега времето да си купувам акустична китара” (смее се) … И тогава си купих електрическа.

-Но скоро след това премина към баса нали?

Reita: Да. Започнах да свиря на бас китара след като китарата започна да ме отегчава (смее се). Тъй като не познавах никой, който свири на китара, нямаше как да задобрея. Тогава всички започнаха да си купуват китари, включително и Uruha. Тогава той ми каза, че щял да участва във фестивала на изкуството и иска да вземе назаем усилвателя ми. През времето, когато той беше у него, електрическата китара ми омръзна. Не можех да направя нищо, освен онзи гаден "pekepeke" звук. [никаква идея какъв е този звук… О.о] (смее се). Не се усъвършенствах особено и ми доскуча…и спрях. Но исках да съм в банда. По това време, дори когато слушах разни дискове…не можех да разпозная звука на бас китарите, така че не знаех коя част искам да свиря. Тогава си помислих: „Мога да го направя дори и да не репетирам!” и избрах баса (смее се). Причината да започна да свиря на баса е доста объркана (смее се).

-Не, мисля, че си е добре (смее се). Създаде ли група веднага след това?

Reita: Първо бяхме аз, Uruha и един друг приятел, който свиреше на китара. Пускахме някой диск, надувахме усилвателите и записвахме на касетки (смее се). Имах също и един приятел, който беше доста добър в пеенето, затова след като започнахме да го използвахме като вокалист, правихме същото с касетите...Както и да е, беше забавно, а и беше в периода до гимназията (смее се). Тогава намерихме и барабанист. В края на първата година вече свирехме и по публични места. Бандата се разпадна преди да се дипломираме, но след това с Uruha продължихме. По едно време нямахме барабанист, затова наживо свирехме със специално устройство за ритъм. Наскоро отидох у един приятел, който имаше DVD от тези времена и го гледахме...беше мъчително (смее се). Първо, там нямаше никого. Не повече от 5 човека, дори те си говореха помежду си и т.н. Няма значение, важното е, че свирехме възможно най-добре. По това време срещнах Ruki...той беше барабанист, но решихме да сме в една група. Когато групата имаше концерти, около 80 човека се появяваха в добрия случай. Впоследствие се случиха много неща и групата се раздели. Така за следващата група Ruki беше задобрял в пеенето и стана вокалист, а ние намерихме нов барабанист. И той докара Aoi със себе си. Това се случи в началото на 2002-ра.

- "Раждането" на The GazettE... Какви бяхте по онова време?

Reita: По-различни от сега, придържахме се към тичичния японски образ. Обичахме да използваме kanji за всичко, но откакто започнахме с концертите..искахме нещо различно, нещо по-мъжкарско и така започнахме постепенно да се променяме. Една година по-късно барабанистът ни обяви, че напуска, но Ruki беше завързал контакт с Kai, така че оттогава сме в такъв състав.

- По онова време каква си мислеше, че е частта на басиста?

Reita: Мислех си, че трябва да се изявяват отпред по-често (смее се). Мислех си, че трябва да се движа често напред-назад докато свирех. Исках хората да си мислят: "Уау, този басист наистина се движи много..". Нищо свързано с желание да подкрепям групата (смее се). Все пак всички бяхме така. Никой не мислеше, че трябва един от нас да седи по-отзад (като фон) в името на бандата (смее се).

-Има много групи, които са мислили точно като вас, но през 2003-та започнахте да се развивате все повече и повече. Какво си мислеше тогава?

Reita: Бяхме подписали с компания и се появявахме по кориците на различни списания, имахме концерти по същото време и така повече хора разбраха за нас. Пролетта на 2003та имахме турне. На първия ден, 9ти март, имаше около 90 човека, но на финала, 6ти май, имаше около 280. Същия ден обмисляхме идеята за концерт на 16ти януари 2004-та (Shibuya). Мениджърът ни каза: " Ако така продължава, до януари ще се съберат 1,800 души". Като го чух настръхнах, но не мислех, че може да стане. Помислих си: " Да бе, сигурно няма да се случи.." (смее се). На този етап 280 души бяха като чудо (смее се).

- Дори и да не е чудо, 1,800 човека са почти 6 пъти повече.

Reita: Да. След като започнахме да обсъждаме това не сме имали самостоятелни турнета. Само с още някоя група или свирейки по разни събития. Също така започнахме да пътуваме повече. Лятото се решихме да се заемем със приготовленията около Shibuya. Не сме си представяли, че може да е пълно, но като надникнах- определено беше. В този ден бях изключително нервен, краката ми трепереха. Но изпитах чувството да свиря на голяма сцена..и колко хубаво беше.. (смее се). Помислих си, че ще променим малко света. Но тогава мислех, че са ни докарали там, а не, че сами сме отишли [не те са поели инициативата]. Заради това се зароди едно "пламъче" в групата. В крайна сметка всичко потръгна добре. След това, през април 2004та, стартирахме първото си самостоятелно турне и имахме възможност да покажем по-добро качество. По това време разбрах и какво прави басиста. Първото място беше Fukuoka, мениджърът ни беше ядосан и заяви: " Няма ли нещо различно?". Не помня какво беше казал на другите, но на мен ми каза, че съм стоял прекалено напред (на сцената). Първата ми реакция беше " Какво?!", но след известно време схванах. никой не ми го беше казвал досега и не знаех, че трябва, но реших да стоя малко по-назад.

- Предполагам, че си получил някои мъдри съвети в подходящото време. Ако има песен, която свързваш с превратен момент за онова време, коя би била тя?

Reita: Може би [DIS]. Когато започнахме да се стремим към по-добро настроение това беше първата песен, която написахме. Изпълнението на тази песен наживо подобри и качеството на музиката ни. Това е причината да избера тази песен.

- Мисля, че когато издадохте албума NIL през 2006та, се променихте най-много.

Reita: Вярно е. Дотогава използвахме повече B tuning [за китари със 7 струни], но причината беше от преди това. Присъединихме се към PS Company и издадохме няколко CD-та едно след друго за 3 месеца (след май 2003та). В деня преди да се заемем със записа на "Akuyuukai" се събрахме в дома на Uruha и започнахме да дискутираме: "Защо не запишем това някъде?", "Утре защо не направим това?" и т.н. (смее се). Нещата започнаха да се променят след това. Мисля, че подобряването на звука създаде сегашните The GazettE.

- Музиката ви е по-тежка, външния ви вид се промени.. Различни сте, това е в стила на The GazettE.

Reita: Да, предполагам, че е защото не сме толкова "мъжкарски". "Готини" има много значения, така че искаме да покажем всичките. Винаги сме правели това, което искаме и ни харесва. Не е имало нищо от сорта на "Тази песен не е в стила на The GazettE"..винаги се придържаме към песните, които се харесват и звучат добре. Музиката се раздвижи след като започнахме да използваме различни методи. Мисля, че в бъдещето ще показваме още наши страни.

-След като набрахте още повече популярност имахте и концерт в Budokan на 7ми май, 2006та.

Reita: Да, когато започнахме да го обсъждаме, си казах: "Най-сетне стигнахме до тук".

- Когато чу за Budokan, мислеше ли, като басист, за хубавите моменти, което ще изживеете?

Reita: Ами, доста го обсъждахме..докато бяхме на яхтата повреме на турнето ни (смее се). Плюс това, водата беше доста бурна, така че морската болест се обади (смее се). Решихме, че ако искаме нещо да се получи, трябва всичко да се изпипа на момента. Тогава събрахме екипа и обменяхме идеи. Стигна се до идея за Shibuya и 2 концерта в 2 поредни дни. Помислих си: "Какво пък, хайде!". И без това ми се повдигаше от тази морска болест...(смее се). Единственото, което исках, беше да си легна и да заспя, така че се съгласих. След това беше решено. (смее се)

- Значи океана е помогнал за развитието на The GazettE (смее се). Как беше като се качихте на сцената (в Budokan)?

Reita: Преди Budokan имахме поредица от концерти (34) Много се бе случио там. Искахме да дадем нещо повече на феновете, излизахме на бис, но 2 пъти не го направихме. Започват да се превръщат в нещо задължително нали? По едно време се замислихме какво беше това, не звучеше като бис. Ние искаме да разгорещим публиката още по време на главната част, а след това, когато сме на бис, да вдигнем настроението още малко. За да се разбере това..решихме да не излизаме повторно. Почти съм сигурен, че става дума за концерта в Kumamoto. Разбира се знам, че имаше хора, които наистина искаха да ни видят на бис, но според нас ако не се заформи една голяма вълна след това, просто не го чувстваме като наш концерт. Колкото и да ни беше гадно, не го направихме. След това прочетохме мнения от сорта на: "За кои се мислите?" или "Не се дръжте с нас така!"... Аз продължавам да мисля, че решението ни беше правилно, въпреки всичко. Края на това турне дойде, а Budokan е наистина важен концерт. Феновете естествено не бяха съгласни със станалото, имаше яд и ъга. Смятам този концерт за "финала" на тези преживявания. Мисля, че направи силно впечатление на всички.

- В края всички членове започнахте да плачете нали?

Reita: Да. Беше наистина изненадващо...стигайки до края на концерта, въздействието му върху всички просто "преля" и никой от нас не знаеше, че нещо такова ще се случи. В този момент вече плачех. Просто видях лицата на екипа и на секундата започнах да плача. Будокан ми направи най-голямо впечатление по много начини. Бях най-нервен в Shibuya АХ, а Budokan ми направи най-силно впечатление. За Budokan имах чувството, че сме стигнали дотам сами. Не бяхме заведени там, сами бяхме успели. Затова исках да стана по-близък с феновете и да се разбираме помежду си по-добре. Тези чувства станаха дори по-силни.

- Мисля, че точно заради това поведение, Gazette имат страхотни фенове. После- през 2007, тя се превърна в "чудовищна" група. Можеш ли да ни кажеш какво означава Gazette за теб?

Reita: Ами... 99% от мен e the Gazette. Ако не бяха, мисля, че дори характерът ми би бил различен. Предполагам, че ако the Gazette не съществуваше, сегашното ми Аз също не би съществувало. Наистина я обичам... това е групата, с която бих искал да продължа в живота си. Това е моята работа, забавление и интереси. Всичко от мен е в това. Така че за мен, Gazette е начин на живот. Мисля, че това е най-благословената група в света. Нашите членове, фенове и екип ме карат да мисля така. Като цяло около нас няма лоши хора, само наистина страхотни. Мисля, че сме израснали в тази чудесна околна среда. И заради това искаме хората да мислят: 'Определено ще следя/последвам тези момчета!' Трябва да станем нещо, което може да дърпа напред феновете и екипа... така мисля. Затова искам феновете и екипът да ни разбират дори по-добре.

- Мисля, че искаш феновете и екипът да ви рабират по-добре, защото всички са на равни позиции. Защото не гледаш отвисоко никого, а чувстваш дълбока привързаност към феновете и екипа.

Reita: Така е. Но ако са общо 100% бих искал да разбират около 50% (смее се). Не искам всичките 100 да бъдат разбрани. 50 са достатъчно. Не е нужно останалите 50 да бъдат разбрани, и всъщност мисля, че е по-добре, че не са (смее се). От гледна точка на феновете, има много хора, които биха искали да знаят всичко. Всичко, за това какво мислят и какво правят Gazette. Но не мисля, че това е правилно. Да казваш всичко, което мислиш, и да казваш на любимия човек 'Обичам те' всеки ден е нещо, което правят южняците (смее се). Японците не говорят за такива неща по същия начин. И нещата са трудни, за да бъдат изразени с думи. Не можеш да чувстваш с думи, така че всичко е наред. Не искам да бъда разбран погрешно. Винаги, когато съм (бил разбиран погрешно), искам да кажа 'Не това имах предвид!', но не съм добър в изразяването на нещата с думи и не мога да го кажа както трябва. Така че истинското ни намерение се намира в действията ни в последно време, музиката ни, живота ни и това, за което говорим в списанията. Извън това, мисля, че ако може половината от нас да бъде разбрана, би било страхотно.

- Мисля, че това е добре. И така, шест години след сформирането на групата, каква е твоята представа за идеален басист?

Reita: Мисля, че басът е инструмент за всички цели. Създава ритъм, но може също да свири мелодията. Басистът може да има предна позиция, или да е по-назад. Мисля, че това е най-променливата позиция. Ако ставаше въпрос за футбол, басистът би бил полузащитник- спасяват, атакуват още от средата на терена.. в такъв смисъл. Когато го погледна от тази страна, разбирам, че на сегашното ни турне има още повече неща, които мога да правя.

- Значи напълно различно от началото, когато беше "Колко много се отличаваш" ?

Reita: Така е. Въпреки това мисля, че няма проблем, ако се отличаваш и отзад. Така че няма много смисъл в това да си отпред. Искам да мога да кажа 'Въпреки че стоя отзад, аз съм отпред!' Не искам да чувствам реално разстояние. Поради тази причина след концерт аз първи напускам сцената. Загърбвам чувствата си. Ако не го правех, щях да искам да остана там завинаги. Ако не си тръгна веднага след песента, кой знае колко дни ще прекарам там...Това е крайност (смее се).

- Ти си от типа хора, които искат да бъдат разбрани правилно, а не погрешно, но не искат да обяснят всичко от А до Я. Типът 'Съди по действията ми'.

Reita: Да. Ако се опитам да го обясня, няма... или по-скоро, зависейки от това какво казвам, ще има повечи хора, които ще ме разберат погрешно и нещата ще продължават да се въртят в кръг. Така че в края, това, което искам да кажа, става дори по-трудно за разбиране (смее се). Знам, че има хора, които си мислят 'Просто го кажи', но аз ще кажа само това, което е нужно.

- Разбирам. Много твои мечти са се сбъднали с the Gazette, но каква е мечтата ти сега?

Reita: Мечтата ми... ако започна да обяснявам няма да има край, но предполагам , че ако става въпрос за мечта относно близкото бъдеще, целта ми е Tokyo Dome. Това е относно места за концерти. За това искам да спечеля още повече приятели. Вместо да продадем 100 000 CD-та и на концерт да дойдат 10 000 души, аз бих искал да продадем 50 000 CD-та и тези 50 000 човека да дойдат. Искам да сме такава група. Няма нужда Gazette да e група, за която всички знаят. Когато надзърна иззад завесите, да видя толкова много приятели...такъв искам да бъда.