URUHA - Personal Interview 2009

Sayakashi:  Едно малко пояснение - говорят за DIM, интервюто е от 2009 год. Не помня откъде точно е материалът, но няма значение.
Приятно четене :) 

Относно насоката на този разговор, след като звукът ще бъде главната ни тема, що се отнася до личните неща, мисля, че някъде се спомена за мисловната (душевната) страна на работата по записите.

Uruha: Душевната страна... хмм, относно свиренето, винаги се стремя да достигна до тази степен на водеща позиция, но с емоционалната част, множество неща се отразяват, имах чувството, че сме способни да го направим в този албум и се чудех дали умело сме постигнали това. Този път възникна и проблема да направим албум за толкова кратко време, по-малко от обикновено, и смятам, че се получи заедно с нещата, които отразява.

Преди предишния албум бяхте на турне, изглежда като причина за този албум сега. Разбира се, след този албум, чувствате ли се готови за турне с новия материал?


Uruha: Хмм, след  като мислех за концерта, имах това усещане. Когато получавах стимул от различни неща, беше естествено да си помисля „Ако правим албум, нека да е такъв”.
Като всеки път, но този път след 2 години, нещата, които изникнаха от предишния албум, и нещата, които искахме да направим сега, бяха различни. Затова усещането от сорта на „Искам да покажа това сега” се появи.

След 2 годишен интервал, дори ако основните вкусове и предпочитания останат непроменени, със сигурност различни стимули са се появили и сега си достигнал до точката, където искаш да представиш натрупаните неща.

Uruha: Точно така! Защото преди този 3-ти албум, хората слушаха старите ни неща и бих казал, че се почувствахме сякаш трябва да съберем материал за нов. „Искам да чуя нови неща, колкото се може по-бързо” – това беше чувството. Не че изключихме по-старото звучене, но просто искахме да се получи нещо като „Нека бъде така сега” и искахме това чувство бързо да вземе форма. Всъщност, отне ми време да събера всичко. *смее се* Сега е готово и искаме бързо да продължим и да имаме турне. *смее се*

Ще бъде концерт с развитие (с новости, напредък) 


Uruha: Разбира се! Всъщност, откакто бандата прави концерти, те (концертите) винаги са били център  на вниманието ни. За да бъда искрен, не можем просто да се концентрираме върху един албум, който сме направили за една година. Не е само албумът, ако не бяхме пуснали  3 сингъла, щеше да ни е нужно доста време за записи, подбор и др... просто защото не трябва да правиш музика по един и същ начин през цялото време. Този път обмислихме предните албуми по време на концертите и почувствахме нужда от промяна. Изпитвахме напиращ копнеж от сорта на - „Следващият албум, нека да го направим по този начин...” и мисля, че това се получи добре от гледна точка на свиренето и от емоционална гледна точка.

Разбирам. Какво беше най-силното чувство в теб, което включи?

Uruha: Докато творяхме албума този път, най-силното чувство, как да кажа, не мога дори да го опиша с думи, но исках да изразя фраза, която да има триизмерно чувство. По време на концертите, имаше моменти, в които си мислех, че някои части са еднообразни и през цялото време на концерта си мислех, че искам да направя нещата по-триизмерни в следващия албум. Особено с моето свирене, мислех си за пълна промяна на чувството при концерт и го приех. По този начин си мислех дали концерта не се е получил особено приятен. „О, днес беше върха!” – такова чувство беше *смее се*

Разбирам. Имаше ли полза?

Uruha: Да. Всъщност, исках да направя всичко както трябва по време на записите, но нещата са различни по време на концерт и се чудех дали е възможно да вкарам това чувство. Но времето, с което разполагахме до концерта беше около един месец. Междувременно се включиха и други неща в програмата, различни от работата по записването, така че нямаше как да се концентрираме само върху записите. Макар и да беше след 2 години, времето прекарано за работата по звука отне около месец *смее се*. Имаше напрежение, но по един или друг начин нямахме много време за губене, беше трудно. Относно моят начин за композиране на песни - отне ми доста време. Дори след като се настроих да пиша песните, не бях достатъчно задълбочен в тях и ги зарязах. Започнах всичко отначало. Затова ми отне толкова много време.

Почти до последния момент си се концентрирал и си взимал решения. Това е като фиксидея, нали? Между другото, цялостното композиране е направено от бандата, но кои песни са твое дело?


Uruha: 13STAIRS[-]1 и  DIM SCENE.

Страхотно. Това са двете ми любими песни. В 13STAIRS[-]1, звукът на китарите и самата композиция са най-добри и ги харесвам, сякаш декорират втората част на албума. Това е от типа песни, чиито присъствие се усеща от само себе си.
При DIM SCENE, звукът събужда емоциите по същия начин. Такава тъга.... особено в интрото.

Uruha: Да, интрото отговаря на тъгата. Когато започнах тази песен, в началото имаше едно такова чувство за скръб, което исках да изразя, но точно преди записа. Помислих си дали да не го направя още по-тежко, но го смених в последния момент.

Чистият звук от китарата е най-тъжен, нали?


Uruha: Бях завладян до такава степен. Нямах времето, но изобщо не съм си помислял да се откажа. Бях притеснен до последния момент. Обмислях да променя някои неща, но когато стигнах до момента, когато я усетих (пълната скръб),  тогава бях много щастлив.

The Gazette - Shoxx vol.221

[ВАКАНЦИЯ]

Ако имате дълга ваканция, какво бихте правили?

Ruki: Ако имам дълга ваканция, не искам да почивам, вместо това ще върша работата си бавно. Ако отида на ваканция, ще се наложи да върша всичко набързо. Затова по време на ваканцията ще прегрупирам програмата на по-малки части, смятам че ефекта ще е добър. Дори да казвам това, не значи, че не искам да имам почивка, просто предпочитам да работя повече отколкото да имам свободно време засега. Всъщност, ако имам свободно време предполагам, че работата ще ми е в повече, затова никога не съм мислил за такава ваканция. *смее се*

Uruha: В разговора между Ruki и екипа преди малко, той каза: „Ако имам време, ще предпочета да работя” - и аз се чувствам по същия начин. Ако имам свободно време, искам да композирам нови песни. Дори да има моменти на почивка, няма да има смисъл, ако програмата стане натоварена. Също така искам да избегна това да правя песни за по-кратко време.

Aoi: Искам да отида до някои храмове. Да, сега ми мина през ума. Не защото ми е хоби, а защото смятам, че ще ми се отрази добре. Ще накара сърцето ми да се чувства по-добре. Въпреки че беше от времето на една училищна ваканция, но искам да отида до Kiyomizudera в Kyoto. Не съм заинтересован да си купувам разни неща или да ходя на Юг просто, защото е ваканция. Мога да пречистя душата си и да свърша добри дела. Ако отида в храм с тази розова коса, мисля че ще ми се ядосат *смее се*

Reita: Едно от нещата, които искам да направя когато имам време, на първо място – да почистя. Трудно е, но не съм го правил и веднъж преди началото на тази година. Наистина исках да го свърша този път. *смее се* Струва ми се, че поради тази причина не виждам нищо друго за правене сега - просто чистене. Наистина си е голяма работа да изчистиш. Ако наистина имам такава дълга почивка, трябва да свърша това нещо *смее се* може би през май.

Kai: Не искам да мисля за подобни неща сега. По простата причина, че ние никога нямаме такава (почивка). Изглежда това е несбъдната мечта. Винаги, когато чуя за ваканция, се изпълвам със завист. Затова този въпрос ще остане без отговор *смее се*

[ОТВЪД ОКЕАНА]

Коя е страната, която искате да посетите сега и защо?

Ruki: Тайван. Въпреки че никога не съм бил там, но от филмите/сериалите, който съм гледал, улиците изглеждат оживени, като в Shinjyuku, и заради това се надявам да направим PV там. Хубаво е също, че е близо. Ако държавата е далеч, ще е трудно и винаги ще има някакви проблеми.

Uruha: Няма точно определено място. Разбира се има места, на който не можем да стъпим и не можем да видим с очите си, но затова е интернета – за да виждаме всичко, нали? Като Големият Каньон например, чудесен е! *смее се* Изненадващо, има една част, с която се чувствам задоволен.

Aoi: Ако е зад граница, къде би било? Хмм... Европа? Не е Америка със сигурност! Не, всъщност – Корея също става. Предполагам, че интереса ми е насочен повече към Корея.

Reita: Местата, на които съм бил преди също са добри, например LA. Първото място, на което искам да отида е – Тайван. Там има доста хора, които казват, че харесват Япония. Поради тази причина чувствам близост за разлика от LA.

Kai: Единственото място, на което бихме отишли за концерт е Европа, ако имаме шанс – бих искал да отида и в Азия. Не само, че е близо, а и храната изглежда вкусна. Интересно ми е как ще реагират хората. Лично аз бих отишъл на Onsen. Ако отида отвъд океана, няма да е като ваканция, нали? По простата причина, че ще дойда тук, после ще трябва да отида там, да видя това и онова, да купя разни неща, ако не съм толкова добър в това, няма ли да е по-натоварено и от работата? *смее се* Ако трябва да се ободря, ще бъде добре да отида на Onsen.

[ЗАПИС]

От каква музика (или нещо друго) се вдъхновявате напоследък?

Ruki: В последно време се запалих доста по албума на Yoshii Kazuya „The Apples”. За други.... ами мисля, че има и др. Слушам почти всичко чуждестранно, и стари, и нови неща. Със сигурност има нещо, което ми харесва.

Uruha: Последното CD, което купих е на FACT „Eat Your Words”. Добро е, но това, което наистина очаквам е новата песен на Limp Bizkit. Излиза през юни. Ако мога да слушам повече песни, ще бъде страхотно. Надявам се да я чуя колкото се може по-скоро!

Aoi: Точно сега е Kiyoharu. Като говорим за песни вероятно ще кажа сегашният Kuroyume и солото му, отколкото предишните. Причината е в това, че когато слушах песните усетих цветовете в тях, това наистина ми се случва за първи път. Иска ми се да пиша песни като тези.

Reita: Кой ли би бил? Напоследък продължавам да ходя в студиото и нямам особено време да слушам песни. Все пак, последното CD, което купих е на KORN. Не е това, което издадоха миналата година, а преди 10 години – „Follow The Leader”. Много е добро! Звученето на баса е перфектно. Не казвам, че искам да правя нещо такова, но съм шокиран от съществуването на подобна бас техника. Иначе в колата, която карам обичам песните в AFN. Всеки път, когато слушам хардкор песни от старите американски банди, настроението ми се вдига, интересно е по някакъв начин.

Kai: Не съм взимал CD, а много добро DVD на Buddy Rich. Независимо колко пъти го гледам, все още си мисля - „това е страхотен човек”. Reita също, когато го изгледа, беше трогнат, макар че не е някой, който се занимава с барабани *смее се*. Смятам, че е нещо, за което може да се говори след като го изгледаш. Надявам се всички да са го гледали. Преди всичко, предлагам на всички да потърсят информация из интернет.

[ЦЕЛ]

Каква е целта, която искате да постигнете?

Ruki: Предполагам – да не изгубя това чувство. Чувството към музиката, чувството към бандата, надявам се никога да не забравя това. Скучно е да продължаваш просто така, не харесвам това. Независимо къде имаме лайф, независимо колко билета сме продали - това не е моята цел на всяка цена. Просто искам да правя най-добрата музика и лайфове без да съжалявам. Това е, което очаквам.

Uruha: Това би било нещо свързано с бандата. Искам да засилим нещата оттук нататък, искам да се потопя в музиката, това ще е най-доброто. Като говорим за цел – то е повече като план. Но това ще е най-важното нещо.

Aoi: Това е малко лично, но всеки път когато слушам демо запис направен от Ruki, мисля че е наистина страхотен. Аз също искам да подобря качеството на моите демо записи. Звучи някак не добре, когато нещата не са направени хубаво. В миналото направих нещо такова и никой не го слушаше като нещо сериозно. Тази година Ruki си го постави за цел и дори упражняваше гласа си.

Reita: Цел? Ако е възможно, искам да се докажа във всичко, в което съм добър. Като говорим за бас или музика, аз съм просто на основно ниво. „Нормално ли е да бъдеш такъв?” – винаги съм се питал това. Хмм, ще бъде хубаво да се докажа някъде. Както обикновено – ще започна с почистването на стаята си *смее се*

Kai: Да подобря звука на барабаните, искам да стана по-добър. Не съм пробвал преди това. Този път времето е ограничено и ще пробвам да стигна до крайност. Аз съм човек, който не се отказва дори да премине границата. Така че, ако продължа с нещо интересно като това, то ще се отрази зле на тялото ми, затова мисля да забавя темпото този път.

[ВЪЛНЕНИЕ]

Какво ви прави щастливи напоследък?

Ruki: Тук ще се върна малко назад към Hi-Standard (http://en.wikipedia.org/wiki/Hi-Standard) Наистина, повтарям това от известно време насам *смее се* За мен Hi-Standard е група, която трябва да съществува. Смятах да отида на фестивала „Air Jam”, но предпочитам да го гледам сам.

Uruha: Ах, това ще е свързано с лайф изпълнение. Въпреки че беше преди половин година, но по време на концерта в Tokyo Dome, напрежението беше доста високо. За първи път в живота ми, пулсът ми се покачи така драстично. Сърцето ми щеше да спре! Мога да кажа, че първоначално бях изнервен, но след известно време станах изключително развълнуван. Ако отново свирим там, се надявам сърцето ми да не бие чак толкова бързо *смее се*

Aoi: Напоследък съм шокиран от гладкото придвижване на бандата, това не е нещо лично. По време на работата не ходехме никъде, вълнението го нямаше. Ако говорим за това да бъдеш силен – може би когато видя красив човек? *смее се*

Reita: Ако говорим за нещо, което повишава вълнението, то това ще е момента когато купих къща за семейството си. Когато бях в основното училище си го поставих за цел и когато времето настъпи се почувствах наистина страхотно.

Kai: Записите. Чувствам безкрайно вълнение. И тогава, когато записването свърши си казвам: „Най накрая свърши!” – и се чувствам изключително развълнуван от това *смее се*

[X]

Поглеждайки в бъдещето - 2012 ще бъде вашата 10-та годишнина, а каква искате да бъде вашата 2011?

Ruki: Въпреки че е 10-та годишнина, не смятам, че е голямо събитие. Благодарение на тези, които винаги са до нас, изпитвам огромно желание да благодаря на всички. За нас няма такова нещо като „Най-после стигнахме до тук”, а по-скоро „Стигнахме до тук, но това не е достатъчно, нека продължим” – това е силното чувство у нас. Може би дълбоко в себе си имам чувството, че ние ще продължим повече от 20 години *смее се*

Uruha: В този момент имам желанието да продължа с бандата, тя се превърна в част от мен самия. Въпреки че ние не би трябвало да вървим в една и съща посока, по един и съши начин, но с времето това, което ще имаме ще е много повече. Мисля че промяната в бандата е наложителна. Затова няма да казвам, че са минали 10 години, а ще отправя поглед към 20-те и ще продължа да се доказвам.

Aoi: 10-та годишнина... мисълта за това не е нищо особено. Искам да и се насладя с всички, но това е нещо за в бъдещето, нали? Не се чувствам така сега, затова ще мисля за тези неща за в бъдеще. За да направим десетата годишнина добра, другата година, искам да направя нещата сериозно сега, за да не разочаровам феновете и това е много важно. Все още не мога да почувствам десетата година.

Reita: Макар годишнината да нещо важно, всяка година, както деветата, мисля, че десетата ще е нещо специално. Има много банди, които се разпаднаха след десетата си година и мисля, че и нас ще се случи същото. Не, това е грешно! Колкото до мен, вероятно ще приема 13 или 15 години за нещо напълно нормално. *смее се *

Kai: На този етап това не е нещо, за което трябва да се мисли. „Другата година е десетата годишнина, какво да направим?” – дори да осъзнавам това в този момент, не е правилно. Когато му дойде времето и дори чувството да се породи по време на концерта за десетата годишнина, аз ще продължа да работя усилено за нещата в бъдеще.