Friday 19 February 2010

Интервю с Aoi




Insomnia: Първо..да кажа, че интервюто НЕ е ново. Малко се позабавих с превода, но нищо ;D Поне научаваме нещо от личния живот на Aoi :P Струва си чакането, приятно четене! :)



Влиянието на брат ти върху теб е било голямо нали?

-„Въпреки че е с 6 години по-голям от мен, да. Беше ми интересно какво правят той и приятелите му. Играеше си с играчки с дистанционно и моделиращи. Може би и ние сме искали да правим същите неща. Купих му електронно управляваща се играчка като подарък за Нова Година и роднините ни ми дадоха джобни пари за това, че им помогнах с чистенето, даже бях и вестникар третата година в основното училище.”


За да си купиш нещата, които искаш ли?

-„Въпреки че получавах по $30 на месец това не беше достатъчно. Бях вечно гладен..и исках китара!”


Какво каза брат ти когато ти искаше да свириш на китара?

-„ Първо ми даваше да свиря в неговата стая, но не беше „ЗА” това и после стана неприятно. Даде ми своята стара китара и каза „Ето давам ти я назаем, сега се връщай в стаята си.” (смее се)


И тогава малкия брат се върна в стаята си доволен.

-„ Да. Разучавах сам и свирех докато гледам листа. След това брат ми ми позволи да използвам електрическата му китара, но тя бяше счупена и нямах друг избор освен да си взема моя.”


Защо брат ти ти даде счупена китара?

-„ Може би, защото не му е трябвала повече?”


Хахаха!

- (смее се) „Тази китара на брат ми я исках още докато бях вкъщи, ако някой говори за китари, аз си мислех само за нея. Винаги съм я искал, не знам защо и сега седи в стаята ми.”


Значи е много специална китара за теб.

-„ Когато се върна в къщата на родителите ми, я пипам от време на време.”


Кога започна да сърфираш?

-„ Започнах, защото си взех кола когато бях на 18. Карах до мястото където се сърфираше. Братът на тогавашната ми приятелка също караше сърф. Поисках дъската му назаем, отидох сам и си казах: „Това изглежда интересно.” Да създам нови контакти също беше забавно, ходех там всеки ден.” Сърфирах всеки ден, а вечерите работех в един ресторант. Такъв беше моя живот.


Значи работата и сърфирането са твоята младост?

-„Май е така…Приятелката ми още беше в училище, така че я взимах с колата ми.”


Това е супер!

-„ Но беше престижно училище и никога не съм се чувствал на място там.”


Но мисля, че гаджето ти е било щастливо, затова, че си я взимал. И приятелките и сигурно са завиждали.

-„Но никога не я чаках пред училището, не бях достатъчно добър..”


Но нейните приятелки сигурно са си мислили: „Защо да не го поканя да излезем?” (смее се)

-„ Дори когато тя не беше вкъщи, аз гледах видеота и сърфирах с брат й.”


Какво стана с гаджето ти?

-„Честно казано, не се виждаме, защото я оставих, за да отида в Токио…


И какво й каза когато реши, че искаш да заминеш?

-„Казах й: „Отивам в Токио.” И тя каза „Добре.” Беше този тип момиче, което не би казало нищо.”


Предполагам, че не е могла да каже нищо. Не мисля, че би казала „Не тръгвай.”

-„Да…… Не мислех за нищо тогава, защото бях съсредоточен върху това, което м очаква..но наистина беше много нечестно от моя страна като помислих после.”


Какъв багаж бе взел със себе си в Токио?

-„Само раницата и китарата ми. Относно парите…нямах нищо освен 5,000 йени, които ми бяха дадени от родителите ми. Пристигнах в Ikebukuro и първото нещо, което си помислих, беше: „Има толкова гарвани на улицата..”

No comments: