Thursday 12 August 2010

Ruki- Zy volume.50





~В края на 2009та, the Gazette завършват годината с концерт в Tokyo Big Sight ( на 24ти декември). Като начало на новата година ще стартира тяхното турне за фен клуба им, което феновете със сигурност очакват с нетърпение. Какво очаква групата? Какво чувстват те? След известно време поканихме Ruki отново за интервю и слушахме много внимателно.~


-Този път сме в очакване на 50тото издание на списанието Zy, но когато за първи път the Gazette бяха на корицата всичко стана доста неочаквано.

"Беше по време на издаването на [NIL]. Определено помня!" (смее се)

-По това време групата вече свиреше в големи зали и определено беше във форма, въпреки че това, което следва, се случи доста бързо!

"Първо, от [NIL] минаха вече 4 години. Когато си мисля за този албум, чувството не е толкова сериозно, но стане ли дума за настроението (което носи) … *смее се злобно* Не бяха продадени толкова копия от този албум.. но това беше допреди 2 години. Следователно не е чак такъв спомен, но времето наистина лети бързо. "

-А замисляхте ли да издавате повече CD-та оттогава?

"Не особено. Все пак имахме дълго турне (2007-2008). Тогава издадохме [Guren] и [LEECH]. Всъщност, след това искахме да започнем с албума, но както и да е, решихме да пуснем [DISTRESS AND COMА], която беше свързана с [LEECH], така че албума се отложи."

-Значи това е била причината, но албума се оказа невероятно добър и в края на краищата тази година издадохте [DIM] без проблем..плюс това бяхте и на турне…може би това е само мое мнение, но изглеждаше, че не пътувахте много... или?

"Това определено е причината. 2009-та наистина беше така.. (не както планирахме по-рано). Все пак искахме да заложим повече на писането на песни."

-Моля? Но това не е много добре нали? (смее се)

"Въпреки всичко нямахме много време за себе си (смее се). Постоянно бяхме заети с нещо, но напоследък сме по-свободни и ни остава повече време за нас самите."

-Откакто разполагате с повече време, успявате ли да си подредите живота си по малко?

"Да, не е ли тогава времето да се стабилизираш? Всеки човек може да помисли и да вземе правилното решение...И все пак не може да се каже, че сме в почивка. Обаче имаме възможност да се разнообразим, което беше добра идея за онзи момент."

-А всъщност почувствахте ли се по-свежи?

"Всеки един от нас си върна малко от своята свобода и това подсили желанието ни да работим като група отново, не е ли така?"

- Разнообразието определено е нещо, което не сме чували от теб наскоро. (смее се)

"Uruha изведнъж започна да го повтаря. Когато се срещаше с групи, от които сме се учили..или други хора, той реши, че трябва да засили работата си, каквото е музиката за него...”

-Правите ли го често?

"Преди ходехме по такива срещи по-често, но ако сега се случи да отидем, хората от екипа оказват голямо влияние нали така? С инструментите или в студиото, има толкова неща замесени. Така че бихме се измъкнали незабелязано може би.”

-Ясно. (смее се) Говорейки за работата и задълженията ви, какво остава за филми и такива неща? Особено за някой, който пише текстове на песни, явно е важно да бъде насърчаван отнякъде.

„Когато гледам такива неща не е като да няма нищо. Когато става въпрос за песен…мисля как бих могъл да я представя по най-добрия начин. Обаче ако няма мелодия, няма как да напиша и текст към нея. Тогава нямам вдъхновение.”

-А работите ли над нови песни?

„В момента само си „играя” с отделни части. Наистина трябва да започна по-сериозно.”

-Виждаш ли тези наченки на песни като нещо, което The Gazette ще издаде през 2010-та? Това определено би било интересно.

„Хм… Например [DIM] е албум, който искахме да издадем преди доста време, но не успяхме да го завършим, така че нямаме намерение да създаваме нещо ново. Напоследък слушам по-стари наши песни и се оказва, че пак има такива, които не обичам толкова, колкото други. Изглежда, че има нещо повече в някои. Отделяйки тези части една от друга и добавяйки нови към тях, някак си бих могъл да ги „съживя”.”

-Имаш предвид да се подсили същинската част от една песен?

„ Да, точно така. Създаването на нещо напълно ново е трудно. Повече от това просто да измислим нещо, по-скоро извличане на най-доброто от нас, което пак е нещо ново и различно за слушане. Мисля, че има и още едно важно нещо, стане ли дума за мен, аз давам всичко от себе си когато съм предизвикан.”

- Говориш лично за теб. (смее се)

„Има моменти когато искам да се изправя пред някакво предизвикателство. И нямам предвид да седна и да напиша нещо, което може да се продаде, може и да не се. Става въпрос за нещо вътре в мен, което има нужда да се покаже навън по един или друг начин!”

-О! Ако работата ви се развива така, тогава мисля, че е въпрос на време докато не направите нещо от това, но това също не е нали?

„Да, така трябва да е. Мисля, че разликата между [Guren] и [Before I Decay] е била доста голяма. А и ние го правехме осъзнавайки това положение. Предизвиквайки това, не сме създавали нищо тежко. И докато имаше песни, които сме смятали за хубави, имаше и такива, които бихме искали да напишем по друг начин. С това на ум слушам по-старите ни песни и разбирам кои са нещата, които ми допадат.”

-Значи…ти просто не харесваш песните като цяло?

„Не. Например- сред песните, които сме композирали много мразя [Cassis]… Не бях планувал да пиша такава балада, но в края на краищата това си е наша песен и това я направи да звучи така. След това издадохме [Filth in the Beauty], издадохме [Guren]…”

-Дори и да е така както казваш, сигурно има много фенове, които обичат [Cassis].

„Това го разбирам. По тази причина това, което сме създали и това, което представяме на живо са две различни неща с различни чувства към тях. ”

-Това означава неочаквано развитие на нещата понякога нали?

„Доста се старая. (смее се) Точно това е причината да смятам, че времето за мислене за тези неща е толкова важно. Още повече за мен още има албуми, които не могат да се превъзхождат (надминат). ”

- О, това е интересно!

„ Трябва да е от музиката на Zilch (група, формирана от hide и няколко други музиканти). Дори когато сега я слушам..продължавам да мисля, че е супер. Също и албума на SADS (японска post-punk група) -[The Rose God Gave Me]. Това е нещо ново вътре в самия мен. Не можеш да сложиш това в някаква категория. Мисля, че има много малко хора, които са способни да създадат такава музика. Поради тази причина не искам да мисля за жанрове…и композирането на такава музика, но е трудно.”

- Значи говориш за музика, която не е в пределите на един жанр? Мисля, че трудната част не е да го създадеш, а да мислиш за него по този начин.

„Да, така е. Затова малко харесвам особено предишния стил на the GazettE (смее се). Вътрешно гледам на този период до сега като 1-ви сезон. Може да си вземем почивка по тази причина.” (смее се)

- Въпреки, че е кратка почивка нали?

„ Дори и да е кратка пак е от значение.”

- 2010-та ще бъде ли началото на 2-ри сезон тогава? Все пак обявихте турнето,което ще е само за фен клуба ви.

„Винаги съм казвал да направим такова турне, но тогава не бяхме готови за такова. А и наистина искам отново да свирим по по-малки места. Това е като тренирането на самурай. Мина се около година от последното турне за фен клуба и бих искал да
Започнем наново. Да се махнем от ежедневието ни да създаваме нови и нови неща.”

- И така… предстоящото турне е голямо предизвикателство, което ще посрещнете лице в лице.

„Да. И затова ще се връщам към онова чувство от миналото и ще искам да покажа, че все още сме си същите ние!”

No comments: